|
Тема |
Отг: ne sum!!! [re: sm_eva] |
|
Автор |
Ивo (пристрастен) |
|
Публикувано | 14.01.01 18:07 |
|
|
Както често се случва, и тази тема както се развива, ще трябва да излезе от онова, което беше зададено първоначално. Ами то двама души, които се обичат, може по силата на много причини и обстоятелства да се окажат разделени и сами не само на даден празник (което не е чак толкова пък болка за умиране - всеки празник е сам по себе си една условност), но изобщо за дълги периоди - без непременно по причина на женен-неженен. И във всичките тези случаи всъщност си мисля, че нещата опират до силата и дълбочината на чувството им. Познавам хора, които в продължение на 5 години пък точно обратното, понеже живееха на голямо разстояние (над 1000 км) един от друг, имаха възможност да се срещат и да бъдат заедно само по празниците и по време на ваканции, и въпреки това си запазиха любовта. Спомням си тук, в този клуб преди време Едно Куку написа една тема в смисъл на това, колко е хубаво даже когато си сам, да знаеш, че липсваш на някого, че някой мисли за тебе. Да, аз мисля, че това е нещо не по-малко важно от физическото присъствие...
Beware! Big Browser is watching you!Редактирано от Ивo на 14.01.01 18:11.
|
| |
|
|
|