|
И си, и не си противоположен на мен тип.
Понякога на шега се самонаричам шизофреник - у мен еднакво силно са залегнали романтизмът и реализмът. Имам силно чувство за реалност, за логическа свързаност на нещата, и в същото време не мога да спра да мечтая, да фантазирам, в определени моменти да се надявам на красиво чудо.
Ако можех да избирам, бих живял в романтичния си свят, защото той е изпълнен с качествени хора и добри резултати, когато правиш всичко, което трябва да правиш. Уви, реалността е точно обратната и рационалната ми половина ме кара здраво да се съобразявам с нея.
Езотериката и религиите като начин на мислене и хипотези са ми интересни, но съм дълбок неверник и нищо от тях не е могло да ме убеди във верността си. Не отричам, че на определени хора помагат да понасят по-лесно живота си, но за мен те са като бълнуване, което работи само ако животът те остави да бълнуваш, като индийските отшелници. Ако трябва да живееш в реални условия - да ходиш на работа, да храниш семейство, езотериката и религиите малко ще ти помогнат.
Какво е реално и какво не - за мен е просто - реално е това, което можеш да видиш (нямам предвид зрителните измами), да чуеш, да пипнеш, да предвидиш хода и резултатите от събитията. Нереално е да се надяваш, че понеже си талантлив художник например, по някаква магия ще бъдеш открит, признат и възнаграден докато си рисуваш в ателието, а не търсиш връзки, не досаждаш на галерии, не правиш компромиси, не се унижаваш, само и само да стигнеш до публиката си.
Като казах, че съжалявам, че съм проживял голяма част от живота си преди да израсна до необходимото ниво на самочувствие, нямах предвид изгубено време, а изгубени възможности. Ако преди 30 години разсъждавах както разсъждавам сега, вероятно щях да изиграя картите, които ми е дала съдбата по-добре. Съжалявам също не е точната дума - защото няма смисъл да се съжалява за нещо, което не можеш да промениш. Просто осъзнавам, че би било по-добре да е било различно.
|
Re: движение [re: indian]
