|
Какво да кажа, дядо...противоположен на твоя жизнен път без наличие на общи точки. От 13-14-годишен - необразяване с мнението на другите и техните клишета на мислене, която позиция не се е променила...Съчетана е с доборамереност, , де...Възпитанието...ми...не ми е влияело, в смисъл, родителите внушават нещо, но едни се подадват на внушенията, други не чак толкоз...
Пълна липса на реализираност в обществото в основното ми призвание (изкуството). Осъзнаване в последните години, че самочувствието по някакъв начин ВСЕ ПАК има нещо общо със сполучливо изиграните битки с реалостта. Което ми се губеше като идея, защото отдавам приоритет на иреалността.
От 20 години съм обсебен на тема "реалност" - що е то? И къде е границата между илюзия/мечта и реалност. Тъй като почти всички езотерични учения водят до това да се обсебиш от настоящия момент и да се концентрираш изцяло върху него, а аз обичам езотеричните учения. И...тази година или предишната, не знам, ми светна, че....май вече езотериката не ми звучи съвсем вярно и ми е омръзнало да се вторачвам в темата "реалност" и настоящия момент....тъй като е като да хванеш птица в ръце или нещо подобно...по-добре да си карам с илюзиите и мечтите...а кое е истинско или неистинско, има ли граница между физическо и нефизическо, абе имам един мой отговор по този въпрос, но не ми се пише той сега....Така че сега, когато езотериката стана модерна за толкова много хора, както виждам от телевизията, аз нещо се отказвам от нея...
А защо написах че на иреалността давам приоритет, хем пък съм обсебен на тема "реалност" - притиворечие се получи – ами...първото е естествена наклонност на романтиците, а пък второто...се опитват да си го самовнушат като нещо присадено...
И.. мисля че горният офтопик не е офтопик, защото темата кое е реалност и кое не е, е повече от актуална за всеки транссексуален - примерно за мен моето физическото тяло, а тук опираме до видимост на нещо зрително, няма никакво значение...Е да, ама за повечето други трансесксуални има - както виждаш, трудно ми е да намеря сродни души даже след тези, които са уж като мене!!!
Губене на време - и това е една интересна тема Животът е 99 процента стардание за мен, от изживяното дотук и може би понятието губене на време не съществува в светлината на тази идея... Всичко има смисъл, всеки изживян миг, дори и в страдание, или пък скучните и "неживеенето" а тези мигове - най-много. Ще го видим, когато гледаме филма на живота си, след като умрем и ще разберем че нашето страдание е било най-ценното и всичко е имало смисъл...
|
Re: движение [re: дядo]
