|
Тема |
Re: движение [re: indian] |
|
Автор |
дядo (старо куче) |
|
Публикувано | 04.01.13 13:18 |
|
|
Като дете и млад мъж (до към 35) бях екстремно зависим от общественото мнение. Така съм възпитан. Полово съм напълно "стандартен", но това не ми е пречело да се чувствам овързан с бодлива тел от вечното "Какво ще кажат хората?".
Някъде след 35 започнах да добивам самочувствие на основата на професионалното си развитие. Впоследстве започнах да ръководя хора и поради това, че аз трябваше да решавам какво да правят и какво да не правят, собственото ми мнение започна да надделява у самия мен спрямо общественото.
След 50 (сега съм почти на 56) общественото мнение в тесен и широк смисъл не ме интересува. Ако съм в синхрон с принципите си, другите могат да си мислят за мен каквото искат. Да, и в реала, и най-вече във виртуала има хора, които ме смятат за луд - обикновено (поне тези в реала, които познавам достатъчно) са нискоинтелигентни, ограничени и смачкани хора, които не могат да приемат, че човек може да изказва на глас точно това, което мисли.
За сметка на това пък има достатъчно хора и на двете места, които ме оценяват положително и това ми е достатъчно, за да знам, че не греша.
Това, за което съжалявам е, че съм изгубил твърде голяма част от живота си преди да стигна до тази свобода.
|
| |
|
|
|