|
твоя мечта или сън, бях безутешна, ти ме успокои, bjork, толкова трудно и толкова лесно в същото време, няколко думи, малко тишина, разбирането... отвъд думите...над тях... защото вече нямах думи... загубих ги, и после всичко се върна на мястото като преди, като пъзел, който е чакал да бъде подреден
проекция от преди в сега, усещане, от което имах нужда, благодаря ти, обичта ти... винаги е била наоколо..., напоследък изглежда имах нужда от нея, а после и все повече и все повече... не знам какво следва след това, преди вярвах в голямата любов, а сега в по-малките, дали сгреших, дали е грешка това или е правилно?
начини на спомняне, припомняне, ....когато времето минава, като че ли един цикъл се затваря...и тогавашното вчера сякаш е днес, когато направиш грешка винаги това ти коства разделянето и после заедно, разбирането, другият са същите, но колко време е минало, колко време трябва за това, месеци, години, повече? сякаш съдбата слага бариера пред някакъв копнеж, за да го направи осъществим после, евентуално, ако си научиш грешките или ако повториш същите, или подобни, ..... наистина ли е минало цялото това време, всичкото това време, всичките тези неща, улиците... хората, колко време е това, докато нещата се съберат заедно в точката на това просто е, ние сме
иска ми се да кажа, че това е прекрасно и то е, но аз не съм съвсем същата... като преди, и все пак изглежда проблемите ми... болките, които само ти разбираш в някакъв аспект са си напълно едни и същи... как е възможно това, ти ми кажи?
съжалявам, ако не искам да остана... искам-не искам, искам да избягам, make me stay , ако приема насилието върху себе си дали няма да ме промени, ако приема жестокостта за дадоност, как да бъда човечна, ако ги отхвърля, дали няма да ме наранят... както и преди... защото нараняват.
|
Когато
