|
Здравейте, от известно време се измъчвам от (някои наивни, може би) разсъждения по едни въпрос, по който много ми се иска да получа други (колкото се може по-обективни) мнения. Възможно ли е жена, която отхвърля всякаква идея за интимно общуване/връзка с представител на собствения си пол, да не осъзнава истинските си чувства към друга жена или да подтиска зараждащото се към нея влечение?Просто защото самата мисъл за това я ужасява... Защо си задавам този въпрос ли? Ами от няколко месеца съм, така да се каже, увлечена по една моя приятелка. Абе, направо съм си влюбена. Не се познаваме от много време, защото аз се сближих с нея на базата на приятелството, но хлътвайки все повече се принудих да й разкрия чувствата си. На които тя не отговори, но на целувката ми - да Но, почти докато ме целуваше не спираше да се обяснява как това я шокира и разкъсва вътрешно. И че тя никога, ама никога няма и да си помисли да бъде с жена. Аз просто й казах да забрави една секунда за терзанията си и да ми каже как се чувства. А тя ми отговори, че й е хубаво и всъщност се чувства прекрасно. И после пак се заобяснява, че това е нереално и не може да го направи. Уверих я, че ако има нужда някой да й потвърди, че тя "не е такава", аз мога да й го заява със сигурност (аз съм убедена, че тя е по-скоро хетеро, в най-добрия случай би била би, но не е лесбийка). А тя ми отговори: "Ти откъде знаеш, че не съм такава, като аз самата не съм сигурна каква съм!" Така прекарахме няколко часа (в прегръдки, целуване, много нежност, дълбоки погледи и откровения), след това се разделихме, но с уговорката че това повече няма да се повтори.
Аз просто не можах да забравя случилото се, докато тя твърдеше че за нея нищо кой знае какво не се било случило. Искала да сме приятелки и ме харесвала и обичала само като приятелка.Точка. Аз спрях да я търся 2 дни, а на третия тя ми написа съобщение да спря да се крия, защото нашето приятелство й липсвало. Искаше да говорим "сериозно за това". Обясни ми че от 2 години обича някакво момче (което почти не познава и с което уж са приятели, но на него не му пука за нея), и прекрасно знае как се чувствам, но ме иска само (и отново) като приятелка. Ок, казах й че за мен няма проблем. Но който е бил влюбен знае прекрасно, че в такива ситуации надеждата умира последна. И ето ме отново загледана дълбоко в очите й, търсеща присъствието й и предизвиквайки я да си "признае" какво има наистина в сърцето й. В един момент тя се отдръпна много рязко и спря да ми говори 1 седмица, защото съм я била засегнала с желанието си да й налагам моята гледна точка. След въпросната седмица тя първа ме потърси. И пак бяхме "приятелки". Покани ме на рождения си ден. Беше супер празник и на другия ден тя ми се обади да ми благодари за присъствието ми и да ми признае че без мен този празник не би имал същия облик! Благодарение на мен си била прекарала страхотно. И после пак започна леко да ме отбягва. Докато един ден не издържах и не й написах един дълъг и предълъх мейл в който й обясних много подробно всичко, което чувствам и как мечтая за нея, но и как съм наясно, че не сме една за друга. Това е най-интересното - аз не се виждам в истинска връзка с нея, защото сме несъвместими и това ми е ясно.
Тя ми отговори с един наистина съкрушителен мейл, в който искаше да сложи край на общуването ни. за да мога аз да се "сблъскам" с реалността и да спра да се надявам че можем да имаме връзка. Каза, че го правела за мое добро. Но с уговорката, като свърши лятото и ми мине - аз пак да я потърся и да бъдем пак приятелки. И речено-сторено - девойката наистина ме блокира във фейсбук и спряхме да се търсим (аз предварително се бях съгласила с предложението й да спрем контактите). Само не знам тя как точно си представяше, че на мен ще ми мине за 3 месеца.
И, точно както го беше казала, два дни след края на въпросния период тя ме отблокира. Предполагам че очакваше аз да я потърся и пак да й предложа "фейсбук- приятелство", за да продължим и реалното такова. Но аз не я потърсих, не направих крачката. Просто защото тя ми беше казала "като мине лятото и бъдеш готова, очаквам пак да ме потърсиш". Но аз не съм готова да бъдем приятелки, о не. Или ще бъдем минимум "любовници", или нищо Но това няма да й го кажа разбира се - ще избяга (пак ще ме блокира предполагам). Сега не ме блокира, предполагам че наистина чака. И аз чакам. Аз знам какво чакам, но се питам тя знае ли. Пускаме си разни публикации във фейсбук - "публични" така да се каже, но някои от тях са предназначени да бъдат прочетени от другата.
А зашо аз мисля. че има шанс тя да не е безразлична? Ами, напомня ми досущ с поведението си, с темперамента си, с физиката си и с "химията си" ако щете, за моите две големи любови - едната беше хетерка. а другата в началото беше "твърдо хетеро", после се оказа би. И двете имаха същите скрупули. и към двете изпитвах същото и нешата се развиха по подобен начин. Разликата тук е, че сегашната жена е с още повече предразсъдъци (или илюзии. или страхове), а може би и с по-малко чувства към мен (ако изобщо ги има). Но именно тук е ключът: почти убедена съм, че не е възможно аз да изпитвам точно тези чувства без тя да ги изпитва поне отчасти. Възможно ли е страховете й да са подтиснали истинските й чувства според вас? И изобщо това съществува ли на практика? Подчертавам, че тя е човек. който слуша разума, а не сърцето си. Бях й оставила една бележка след въпросния ден с целуването. Писах й, че когато чувства и разум се съревновават при нея знам кое ще победи, но аз ще чувствам и за двете ни. И тя ми каза, че било много красиво и истинско. Но че нямало смисъл да дълбаем темата.
Имам нужда не от съвети, а от мненията ви! Предварително благодаря.
|
Относно неосъзнатите чувства и подтиснати влечения
