|
Да кажем така.
Жените са жени но и човеци - приблизително половината от човеците. Значи половината от тяхната същност е човешка, а само половината женска.
Лесбийките са лесбийки, но и жени. Не знам колко процента от жените са изявени лесбийки (твърди се, че 65% са потенциални лесбийки или бисексуални), но да речем, че са 10% - струва ми се разумно предположение. Значи лесбийките са 90% жени и само 10% лесбийки.
От горните две следва, че лесбийката е само 5% лесбийка и 95% човек.
Е, струва ли си да се заглеждаме в някаква разлика от 5%?
Освен това, аз определено предпочитам да общувам с жени. Мъжете не са ми интересни.
В допълнение, никога не съм отдавал особено значение на секса - да добре е, приятно е, докато не се превърне в навик, но не е ВСИЧКО. След като минах петдесетте, сексът у жената все по-малко ме занимава. Не, че вече изобщо не мога да го правя, но я няма тръпката на младите години, любопитството, тайнството. Като добавим заливащия ни отвсякъде секс, на човек направо му писва примерно да гледа цици. Все повече започват да ми приличат на обикновени меса висящи не винаги много естетично.
Като добавим и това, че за мъжа сексът е основно визуален, връстничките ми далеч не събуждат у мен прежните желания, а бидейки старомоден (оправдавам се, че мисля трезво) определено не бих се заиграл с някое момиченце на възрастта на дъщеря ми.
Е, в крайна сметка, като извадим секса от формулата, какво значение има в какъв клуб си общувам с човеци.
Последно, колкото и странно да звучи, този клуб е най-толерантен към мен, не е препълнен с ежденвно дърдорене, липсват дразнещи ме с глупостта си "великани" (с момиченцата винаги съм готов да погледна снизходително към някоя не дотам извисена мисъл). Какво ми е тук. Много си ми е добре даже.
|
Re: Намират ли се все още.... ?! [re: Anysladurani]
