Амииии... то реално няма как да има втори опит по отношение на писането. По отношение на издаването също най-вероятно няма да има, защото не знам дали ще си покрия разходите.
За 350 книжки дадох (със заем от приятел) 800 лева. За да (си) ги върна трябва да продам 150 книжки. До момента, за два месеца знам за твърдо продадни около 30. Подарил съм над 60. Нямам представа какво е "нормално", но ако за година не си покрия поне разходите, ще сметна, че книгата не върви.
Освен, че книги в момента трудно се купуват, те практически не се и продават. Моята по договор се разпространява от "Хеликон", но липсва в централната им книжарница на "Славейков" - книжарницата била малка и нямало място, според управителката. Могат да ми я доставят на следващия ден от склад - мерси!
Тези от масите на "Славейков" категорично отказаха да я вземат на консигнация (всъщност то няма друг начин - никой не ти дава пари авансово). В "Български книжици" при "Кристал" и НЕСИМ на "Левски" я взеха учтиво и я завряха така, че като проверих дали върви след три седмици, едва успяха да я изровят изпод купчините книги.
Само в книжарницата на "Стефан Караджа", откъдето тръгна цялата работа - книжарката ме посъветва да я издам и ме свърза с издателство, за месец се продадоха 12 книжки. Смятай с десет такива книжарки за колко време книгата би се изчерпала.
Вчера я пуснах в Amazon като електронна и вече е в продажба. Надявам се на някой българин в чужбина и неговата носталгия.
Защо няма как да има втори път? Защото аз не съм писал книга или разкази за книга. Не съм имал и нямам намерение да ставам писател. Просто преди три-четири години в няколко клуба, където пишех, започнах да си разкавзам случките, които ми се струваха развлекателни. След няколко поощрения, започнах да си ги събирам. Не за издаване, а за внуците - и без това съм събрал родовата история на няколкостотин страници и в над 1500 снимки на рода, нека четат внуците как сме живели и как сме мислили.
После една случка, няма да я разказвам, ме подтикна да питам опитната книжарка, от този сбиротък става ли нещо за печат. Тя въодушевено ми каза, че става и ме свърза с издателка, която пък каза, че "Няма да я е срам да я издаде", взех заем от приятел (с дълбокото несъгласие на семейството - книги пари не връщат) и те така те, както казват в Северозапада.
Колкото до подобряване на написаното, трудно може да стане, щото аз не сядам да пиша разказ за книга. Нещо ме впечатлява и докато стигна до компютър си го въртя из главата и си го "пиша" на ум. Като седна на компютъра го натраквам с най-бързата скорост, с която мога, за да следвам мисълта си. После изчиствам печатните грешки, които са много и voila - шедьовър.
Имам случаи да започна нещо и да не го довърша, било защото запецвам по средата, било заради някакво прекъсване. Рядко довършвам такова нещо и то никога не става разказ.
Критерият ми за "добро" е да ми е интересно като го прочета след месеци, че и години. Ако не ми е интересно, изтривам го, не е станало, не се усеща тогавашната емоция, значи не е е била толкова силна.
Тази книжка съдържа по-малко от половината неща, които съм писал тук там през последните години. Когато издателката ми каза че трябва да се вместя в 10 коли (160 страници) заради заплащането, се опасявах, че няма да мога да реша какво да изхвърля. Като започнах да изхвърлям, се оказа че не ми стига материал, та вкарах едно разказче гратис (познай кое).
Ами това е. Писането е лесно, издаването трудно, а продаването - почти невъзможно.
|