Ще започна от темата, в която съм повече в свои води. Малцинствата могат да бъдат условно разделени на две групи – етнически малцинства и национални групи. Етническите малцинства са често компактни и икономически интегрирани (арменци, евреи и др. - в България). Те не предявяват претенции спрямо властта, защото нямат силни политически козове. Мнозинството не ги възприема като заплаха и заради числеността им, и защото няма съседна държава, която да защитава интересите им. Националните малцинства са различни – те са етнически малцинства в рамките на една държава, които поради ред исторически събития са откъснати от родината си и са включени в границите на друга държава. Държавите, които имат такива малцинства ги защитават и дори се месят във вътрешната политика на съседките си. Унгария е един добър пример, като законите и са обявявани за вмешателство във вътрешната политика на съседни страни или поне що се отнася до малцинствени въпроси. Те такива национални малцинства имат силно лоби и съответно изискват от държавата, било то участие в политическото управление или териториално самоуправление, а има и тенденции към сепаратизъм в някои случаи. Ромското малцинство е уникално в много отношения – то не е нито национално, нито пък традиционно етническо малцинство. Съответно проблемите и решенията няма как да са стандартни.

Турция и България, ако не ме лъже паметта, са разменяли население от погранични територии още в началото на века. За Живков, да, формирали са и комитети, които да докажат, че ромите са с българско самосъзнание, а не с турско такова – не са успели да потвърдят това. Отново достигам до идеята за мнозинство, което е било включено в рамките на чужда държава (имперска формация) и има една много дълга национална памет.

Като говорим за Турция – те проблем с българското малцинство там нямат, разбира се, имат си кюрди.

Сега - тук виждам противоречие – казваш, че хората в Балкана са живели в няколко къщи и паланки, защото така е по-лесно да са единаци. В същото време пишеш, че е много по-лесно да си единак, т.е. да се сливаш с тълпата, в големия град (София). В развитите държави индивидуализмът е много по-силно изразен, а в същото време нямат нашия манталитет. За мен част от отговора е в това, че ние не сме имали малки революции, като тези пред 50те и 60те.

Защо си мислиш, че тези въпроси не са били поставяни многократно? И за еднополовите бракове, и за възможността да се осиновяват деца, и за наследства... Отговорът на незнам-кое-си правителство беше, че народът не е узрял. То точно на такъв народ оправията му е законово да се изчистят нещата, защото иначе властниците се оправдават с диктатура на масите, която те подкрепят (какво да правят бедничките). Нейсе.

Повечето хора, които ходят по гей паради в България са съвсем нормално облечени. Да е имало 5 човека на кръст с ‘пера’ и то последната година от провеждане на парада. Но затова пък и предните години, в които нямаше нито един с ‘пера’ – само за това говореха хората – как щели да се показват гейове по прашки. И да има, и да няма такива, хората това си ‘дуднат’. Отдавна съм се отказала да дискутирам подобни теми, време имам крайно малко, а керванът си върви.

Nobody can be exactly like me. Even I have trouble doing it. Tallulah Bankhead

Редактирано от sometimes_somewhere на 20.03.12 01:38.