За доста неща си права, като фактология, но сама го каза - държавна политика.
Държавната политика и отношението на хората един към друг далеч не се покриват. Ако малцинствата в някои държави имат специални права, то те са си ги поискали – никой не им ги е подарил. Какво са поискали нашите цигани – да не плащат ток, да им се подарят жилища, да си взимат каквото решат от чуждите дворове, защото са гладни. Такива права никой никъде няма да им даде.
Политиката винаги е нещо, което трябва да се разглежда в дългосрочен план – 50-100 години. Ако навремето българите не бях апроявили толерантност и бяха изгонили турците, нямаше доскоро Доган да краде и раздава милиони от европейските помощи и да се хвали, че той държи в ръцете си всяко правителство. Гърците нямат проблеми с турци и българи и турците нямат проблеми с българи и гърци. Ние обаче имаме проблем и то сериозен. Не казвам че сега трябва да се изгонят турците, а циганите няма и къде да ги изгоним, значи друго трябва да се измисли, за да може след като вече сме в капана да видим как и вълкът сит и агнето цяло. Защото раждаемостта на циганите е 2.9 на 1000, на турците 1.9, на българите - (-0.1). Това ще рече, че ако по времето на нашите внуци циганите гласуват за турците (напълно вероятно), турците ще имат мнозинство в парламента по съвсем демократичен начин. От там до присъединяването ни към Турция е само едно гласуване с квалифицирано мнозинство. И това ще е добрият сценарий. Защото има и лош – циганите да станат сами мнозинство и да довършат каквото е останало за разпарчадисване от държавата.
Този страх и политическата конюнктура на времето накара Тодор Живков да изселва турци (това не е първо изселване). Закъсняло със сто години и поради това глупаво и безсмислено решение, довело до лични страдания на много хора.
Но пак казвам – това го направи държавата – не хората.
За троянско - там земя за жито няма - отглеждали са се животни и сливи (всъщност сливите, както и другите плодни дръвчета по онова време са били основно диви). Така че не точно липсата на земя е разхвърляла къщите из балкана а единачеството - сам да съм си сайбия.
Егреците, лятната паша, са правени високо горе в Балкана (описаната от Вазов в Чичовци съдебна делба между сопотненци и троянци е именно за балканските пасища) и нямат общо с поселищата и махалите, които са ниско долу в полите на Балкана - 500 - 750 м надморска височина.
За индивидуализма на българина. Българинът не обича да се сдружава, защото го е страх да не се мине. Патриархатът, изразен в семейните задруги ("Гераците") се е разпаднал в края на 19-ти век и докъм 1930 задругите са изчезнали напълно. Оттогава "всяка коза за свой крак".
За единачеството (индивидуализма) на българина спомага и миграцията - от (що-годе) компактното село към едноличието и инкогнитостта на големия град. Не случайно София е най-лошия град в България от гледна точка на социално качество. Всеки тук (поне първо поколение) е гост, чужд и се държи като такъв.
Българинът не обича да помага. Когато го прави, винаги мисълта му е "Трябва сега да му помогна на къщата, щото той ми помогна/ще помогне на моята).
Но пак да се върна на важното – това, което ти каза – „държавната политика е важен фактор”. Точно затова казвам, че не трябва да се борите за получаване на толерантност и разбиране от хората, защото тази кауза е размита и почива върху много емоции и наслоения. Освен това не можеш да се договориш „с хората”, да подпишеш документ, който ти гарантира правата „с хората”. Можеш да го направиш единствено с държавата. Именно държавните органи трябва да са целта на атаката с конкретни искания, първо с лесно постижимите, после с по-трудните и изискващи време. Качественото изменение иска количествено натрупване – това не е само марксистко-ленинска диалектика, а може би едно от малкото неща за които идеологията им беше права. Постигни твърда договореност, постави коловете на оградата си съобразно законния документ и комшията по-лесно ще приеме границите на твоето пространство. Иначе може да се дърляте и да се биете с мотики всеки ден, но изходът от спора във всеки конкретен случай ще зависи от конкретния комшия, което не гарантира успех и стабилност на постигнатото.
|