|
"...или най-малкото се изнервяш и започваш да правиш грешки"
Това е вярното. Не мисля, че някой може да повлияе на случващото се с теб, освен като те изнерви и те накара да предприемаш погрешни стъпки, било поради емоционална превъзбуда, било в опит за превенция на истински или въображаеми заплахи.
За judgemental тона ми си абсолютно права. Не го правя нарочно, в смисъл да натяквам или да показвам колко съм умен, но определено не мога да се откажа от нагласата си да преценявам хората (някои му казват "да съдиш хората").
Една от причините е, че не съм съгласен с тезата, че хората не трябва да бъдат "съдени". В края на краищата как да определя отношението си към някого, ако не го преценя, а когато с нещо не съм съгласен в неговото поведение - да го кажа. Така се получава "съденето", но при мен то е опит за подобряване на нещата. Ако съм убеден, че съм прав и виждам, че другият греши, искам да му го кажа, за да се поправят нещата. С две думи - правя го с добро намерение, а не заради самото "съдене" и себедоказване.
Разбира се, както във всяко нещо, трябва да има мярка. Това, което се опитвам да постигна в последните години, е да не съдя хората поне за неща, от които няма вреда, дори да не съм съгласен с тях. И второто - да не водя битка до край, а да спирам щом видя, че не срещам разбиране.
Една от причините да продължавам да досаждам тук е, че мисля, че мога да ви дам погледа на външния добронамерен човек, който обаче не само ви милва по главиците, но и ви казва къде грешите (според него).
Един от най-големите проблеми на малцинствените групи е реверсивният антагонизъм - "Ти ме мразиш, тогава и аз ще мразя теб. Те не ме приемаш като равен, затова и аз ще те третирам унизително." Това вреди повече на малцинствената група отколкото на мнозинството, просто защото едните са количествено повече и от там обективно по-силни като маса и налагане на правилата.
Аз съм на принципа "дай, за да получиш", а "не дай ми, за да ти върна". Следователно, ако търсиш разбиране и толерантност, трябва ти пръв да проявиш това разбиране и тази толерантност.
Според мен движението за права на хомосексуалните е още в детската си фаза - фазата на не-то, на обидата, на тропането с краче. Една от грешките (пак според мен) е лозунгът "Ние не сме различни. Ние сме същите като вас."
Не, не сте. Различни сте. Но в това няма вина, срам или грях. Просто природата ви е създала различни. И понеже това различие не ви прави по-малко човеци, то въпросът трябва да се постави по-другояче - "Да, у нас има нещо различно. Това нещо не е за пренебрегване, защото то ни създава проблеми и ни пречи да живеем пълноценно така, както стоят нещата в момента. Нека помислим заедно какво може да се направи, така че ефектите от различието ни да се минимизират.
Нещата са сложни и доста обширни, но ще посоча само един от проблемите, който считам за най-важен - децата. Какво трябва да се направи, че хомосексуалните да могат да отглеждат свои деца. Не е достатъчно да се узаконят еднополовите бракове. Не е достатъчно да се каже или напише, че тези деца са като всички други. Съществуват десетки проблеми и проблемчета като започнеш с детската жестокост към различните и минеш през объркването в една възраст - "Защо аз нямам баща и майка като всички, а имам две майки или двама бащи?", и стигнеш до изграждането на правилна самооценка и самочувствие у това дете.
Според мен проблемите, които би трябвало да се обсъждат в такъв клуб са много повече и по сериозни от случайната употреба на "обратен" като определение.
Ето, пак стигнах до съденето, но се надявам да видиш не само какво правя, но и да разбереш защо го правя.
ПП Кои са Бет и Фей?
|
Re: Мен пък [re: Vanilllaa]
