Да не отварям нова тема.

Излизайки зад последния блок преди спирката, видях как трамваят потегля. Няма проблем, днес е топло, мога да почакам. Не знам как е във вселенски, но в дребно човешки план Айнщайн е бил прав, че нещата са относителни. Температурата е минус 2-3 градуса но на фона на минус 10-12 от последните седмици си е направо топло. Грее и слънце. Тоест не грее а свети, но макар реално да не го усещам, знам че трябва да е топло.
Тази зима трамвайджиите карат по нов почин – двама е добре, но трима е по-добре и почти всяка сутрин се носят в редичка по трима. Качвам се на втория или третия, за да мога да седна. Не е кой знае какво, но си е по-удобно. До преди пет-шест години не сядах, освен ако трамваят не е полупразен. Откакто се помня родители и училище са ме обучавали да отстъпвам мястото си. Аз пък дълги години след пубертета си останах притеснителен и ме беше срам да си отстъпвам мястото. Изглеждаше ми някак високопарно и самохвално: „Заповядайте, седнете на МОЕТО място!”. А и като че ли обидно към човека на когото предлагах мястото си – сякаш му казвах в очите: „Ти си стар, немощен, взел-дал, а аз съм млад и силен, мога и да постоя прав”. Затова не сядах, да не се налага да си отстъпвам мястото.
Вече сядам и не ставам, освен ако близо до мен не се появи наистина възрастен или болен човек. Какво пък, сравнявайки с баща ми, вече съм пенсионер, брадата ми е бяла, косата почти – за кога да чакам? Ако сега не поседя, може и направо да легна – на метър и половина под тревата.
На втората спирка чувам, че от вратата зад мен се качва възрастна жена с малко дете: „Ела, да седнем тук, баба!”. Жената зад мен стана след безапелационното предложение. Детето, по гласа и въпросите – три-четири годишно.
- Бабо, а къде е слънцето?
Слънцето беше от другата страна на трамвая, защото нашите прозорци гледаха на запад.
- Няма го – убедено отговори бабата.
- Ама къде ееее! – упорства детето като всичките си връстници, виждайки огряната улица.
- Мие си лицето и като се измие ща излезе.
- Откъде ще излезе? – няма отговор, след който дете на тази възраст да не може да зададе нов въпрос.
- От банята. Слънчовата майка го е затворила там, защото то не иска да си мие зъбите, да си чисти ушите, да си мие краката… и майката на слънцето го е затворила в банята докато се измие.
- А ти откъде знаеш?
- Аз знам всичко, защото съм учителка.
Сетих се за моята баба. Не беше учителка. И слава Богу!

http://picbg.net/u/23157/30186/362782.jpg