Тъй де. И аз точно така го схващам, но аз все пак го гледам отстрани, та исках да чуя твоето мнение.

За Чалгария какво да ти кажа - мисля че това също не е точно избор - някой могат да напуснат, други не можем.

Бил съм в повечето европейски страни. Прагът ми на търпимост е 2 седмици. След това започвам да си говоря на глас на български в хотела, дразня се, че се нелага да говоря на чужд език, дразни ме подредеността и лицемерието, търся нещо "истинско" у хората, природата, нещо уютно в градовете. Срещал съм го отчасти само в Гьотеборг - Швеция и в Ирландия, но само отчасти.

В родния си град Троян съм живял 18 години, като първите 5 ми се губят естествено. В София живея 30 години. Дори не успях да я харесам, а в последнте години направо я мразя. За съжаление, заради работата трябва да стискам зъби. Единствената причина да ми се иска да доживея до пенсия е да мога да си изкарам последните години в Троян - нещо като десерт, преди края на "партито". Жена ми е трето поколение софиянка, но и тя си мечтае да "се приберем" в Троян.

http://picbg.net/u/23157/30186/362782.jpg