Да, за съжаление природата е по-жестока към жените, а към някои - особено жестока. С мъжете не е точно така. Повечето от големите актьори ми харесват повече на 50 отколкото на 25. Или това е само мое вижадане?

Към някои жени обаче природата е била милостива - Катрин Хепбърн, Шърли Маклейн, а за нашата Йорданка Христова определено мисля, че в зрялата си възраст беше по-красива отколкото на младини, когато ми приличаше на циганка. И сега изглежда добре, стига да не излага много на показ посбръчканата кожа на деколтето си.

Твоята адашка също като че ли сега излъчва повече чар и харизма, отколкото на млади години, с дългата права коса.

Ходил съм само на 30-годишнината от завършване на гимназията. Първите сбирки пропуснах по обективни причини, после нещо не бях на кеф. Тогава съучениците ми решиха, че понеже вече сме започнали да оредяваме, е добре да се събираме не на пет а всяка година. Не съм ходил повече и няма да стъпя. Страшно мъчно ми беше да гледам красивите си едно време съученички, станали лелки със сбръчкана кожа или висящи телеса и почти неузнаваеми лица. Само очите им бях асъщите, но някак уморени, и дори физически помътнели.

ПП Песента е от "Да отгледаш гарвани" ("Cria cuervos"). Особен филм, но някак ми е много завладяващ. Приблизително по това време (около 1975) гледах друг испански филм - "Сами след полунощ", за водеща на нощно радио предаване. Много ми се иска да го гледам пак, но не мога да го открия, защото не знам оригиналното заглавие. Помня само, че последната дума беше мадругада - сутрин. Може би нещо като "Сами преди сутринта".