Дали е 'прекалено аристократично' да искаш достойнство от хората!

Ако човека отсреща не може да е достоен, то искането или очакването е безсмислено.
Господа (природните дадености) ни правят едни или други. От каквото и да било чувство или желание водени искаме, се поставяме в позиция неразбиращи, незнаещи как е устроен света. Човек се простира върху способностите си, според тях живее, зависим е от даденостите си. Точно ние, хомосексуалните, трябва най-добре да го знаем. Ние носим различие, то ни кара да гледаме с още едни очи света. Катарзиса - при едни лесен, при други труден, извежда сами да се прием, сами да отговорим на въпросите за сексуалната ориентация. После автоматично създава размисли и над всичко останало в човешките дадености. Решено ли е различието добре, решимо е доста от останалото.

По някой път приемам различието за благословия. Благословени сме да гледаме стерео, което ни дарява с допълнителна способност за оценки и размисли. Хетерото от 'стандартната' си конструкция, масовия разбира се, се успива от нормалността си и живее... пак блажено. С малката разлика, че му липса нашето богатство. И пак е блажен, защото не съзнава, какво му липсва. Всъщност всеки различен носи богатство от различността.
Интересно става, как ще се интерпретира, как ще използва стерео погледа. (нямам предвид сексуалната практика, а ефекта от наличието на различност)

Мисля, че достойнство има и в бедността, и в нямането. Ако живееш чисто - чисти дрехи, чист дом, чисто ти е пред вратата, що да се чувстваш подтиснат, че дрехите ти не са маркови или от качествени материи!? Що да се потискаш, че не ядеш редовно храна с месо или колбаси или, че не можеш да си позволиш изтънчени рецепти!? Що да се потискаш, че не живееш в огромен апартамент, къща, със скъпа кола на паркинга!?

Човек носи дух. Мисля, че духът събира във фокус човешките дадености.
Духът на човека и между четири стени, и на улицата, в работата, във всяка ситуация, води. Казваме, 'изгуби присъствие на духа'. Ето, губиш ли себе си, губиш ли вътрешния си покой, комфорт, себе усещането, губиш.
Доброто себе усещане трябва да те подтикне към достойнството.

Ако Господ не те е дарил с желано важно качество, духът ще страда, достойнството също! И обратно.
Ако искаш, но не можеш, и не осъзнаваш, че амбицията/ искането води в себеусещането, не отсъствието, а наличието на нещо си - да искаш, ще те правят затормозен - с липса на дух, на достойнство.

Ако носиш талант да композираш, но нямаш качеството воля да си изпишеш нотите от главата, сам ще си чуваш музика, защото имаш липса - воля. И ако това не те напряга, тормози, можеш да си живее спокойно, защото себе оценката ще е добра. Отсъствието на воля, но присъствието на добра себе оценка, пак може да държи духа, достойнството.

Мисля, че всеки човек може да намери в себе си качество, с което да изгради достойнството. Е..., ако няма за какво да се закачи мисълта... сега кво.... има и такива.

Ако разликата в имането и нямането се свежда до какво материално имаш в сравнение с друг, то... бедността в духа е налице.