Май си чела много книжки. При това неправилните книжки.

В една правилна книжка пишеше: "Бащите нямат достойнство". Не й повярвах навремето.

Аз съм баща, с две деца и жена, която поради здравословни причини не може да работи (пенсия 104 лв.). Имам и майка на 83, на която изпращам точно една четвърт от заплатата си (която е 830 лв чисто) за гледане, защото при две стаи, няма къде да я прибера.

Бях точно една година без една седмица безработен, като дори склададжия или охрана не искаха д аме вземат. Какво ти да ме вземат - не искаха д аме видят дори.

Извадих "късмет". В момента съм на отвратителна работа и съм принуден да се събразявам с всякви идиотщини, защото шанс за друга работа нямам.

Може би ще кажеш: "Да си учил!". Учил съм. В супермодерната си професия съм един от 20-те най опитни в България. Грехът ми е, че съм на 54 и, че си въобразих, че имам достойнство, с което загубих предишната си високоплатена работа.

Сега свивам ушите и се моля да не ме съкратят до пенсия, ако изобщо стигна до нея.

Нещо да ме посъветваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите