Поне мнението ти е по темата.
Някои неща в разсъжденията ти ми направиха впечатление. Защо едно дете би се чувствало по-зле, заради начина си на зачеване? Ако едно дете си казва "аз съм от епруветка" (което биологически не е вярно), то друго ще си казва "аз съм от маточна тръба". И двете звучат малко глупаво, но говорят много за самочувствието, което родителите са "помогнали" на това дете да изгради във връзка с произхода и семейството си. Не смятам, че проблемът е в епруветката, а в главата на детето. И за това ще са отговорни майките/бащите му. Малко като проблемът с "аз съм осиновена". В гимназията един съученик се хвалеше с "не съм минавал през оная работа на майка си", защото е роден с цезарово сечение. Как трябваше да се почувстваме всички ние, които сме минавали? Нещо подобно е това с "аз съм от епруветка" - абсолютно глупава причина да се чувства човек по-зле или по-добре.
Но за феминизма донякъде споделям мнението ти. Ето защо: лесбийството няма нищо общо с мъжете. Феминизмът има - отрича ги, отхвърля ги, феминистките гледат да се справят с всичко без никакво участие на мъже. Разликата е, че за лесбийките мъжете са си хора като всички останали, стига да не са им в леглото и в личния живот.
Нуждата на детето от баща... Мога да я съпоставя с нуждата му от баба, нуждата му от вуйна, нуждата му от братче... Все, да кажем, полезни неща (между другото в голям процент случаи повечето не са особено полезни), но не задължителни. Детето има нужда от любов, сигурност, любов, закрила, безопасност, любов, щастие, споменах ли и любов? Ето това е важно за отглеждането на пълноценна личност. Вече дали ще е само от майка, само от баща, от майка и баща, от чичо и леля, от баба и дядо, от съседка, от приемно семейство, от по-големи брат/сестра... Няма значение. На децата не им е необходимо по природа да имат мъж в семейството. На човекът въобще моногамното семейство му е непривично, въпреки че културата много успешно налага този модел. Детето има нужда да го отглеждат с любов, да го обгрижват, да чувства сигурност и принадлежност. Това е.
Но твоята идея, предполагам, е повече за моделът на поведение, който бащата предлага. Като се абстрахираме от факта, че голям процент бащи (както и майки) са отрицателен модел на поведение, защо един чичо не би могъл да свърши тази работа? Защото не е вкъщи всеки ден ли? Това, долу-горе, би му била разликата с бащата.
"пп
Абе някой да ми помогне. Този пасаж нещо ми куца:
'Ако едната жена роди детето след секс с мъж (т.е. детето няма ДНК и на партньорката й), доколко е склонна да приема партньорката си като също толкова майка на детето, колкото е тя самата..."
Тук имам предвид двойка - две жени, решили да си имат свое дете. Едната забременява след секс с някой мъж. Същата износва детето, същата го ражда, същата го кърми, същата усеща майчинския инстинкт и връзката си с детето. Доколко тази жена е склонна да приеме и партньорката си (тази, която обича и с която живее, но която няма никаква генетична връзка с детето) като също толкова "майка" на детето, т.е. като равен на нея родител?
|