'Замислих се, че наистина има някои разлики между хетеросексуалното и хомосексуалното семейства, и нюанси,
които ще има да се доизясняват във връзка с детето.'
Винаги съм смятал, че в БГ има проблеми с мисленето и представата какво е гей/лизбиен семейство, което рефлектира в отношението към създаване на деца. Говоря за решението лезбиена как да се сдобият с дете - от мъж или инвитро. Разбира се, нямам и не мога да имам пълна представа какво е мисленето извън БГ, но впечатлението ми от филми и феминистки текстове е, че лезбиена, когато решат да имат дете, намират/избират мъж и действат; феминистките търтсят изолация от мъжкото начало. В БГ по лезбиен форуми, от контакти и връзки с жени, съм стигнал до извода, че: лезбиена повече мисли за инвитро зачеване, отколкото за зачеване с мъж; феминистки лезбиен още кораво отричат мъжете и присъствието им покрай женските семейства. Феминистките пък... не искам и да ги мисля... Толкова са се отдалечели от естеството на живота, в такива измислени селения живеят, че прикриването на противоречията с естествените логики, които напират в тях е станало изкуство.
Лошото е, че се свежда проблема с децата до това, какво на жените е изгодно, удобно. Т.е. главното не решават - да обмислят как да не лишат детето от баща. Ама не защото в детската градина ще се знае, че детето има баща, че то един ден също ще знае, че има реален баща, а оснавно мислят как не искат да иман нещо общо с мъж около тях. Това за мен е абсолютен безпаметен егоизъм. Размисли и тюхкания какво ще стане по детските площадки, колко са жестоки децата в детската или в училище винаги ми звучат като плетеница, част от майсторлъка да си намираме причини да не гледаме реалистично, защото сме хомосексуални. Опитвам се да оправдая такова мислене и поведение с липса на опит и страх пред неизвестното. За това смятам, че отдавна е време да се говори и гледа реално. Да се гледа в другия двор - западняшкия. Да се дискутира в посока какво е нужно за създаване на хомосексуално семейство и отделно какво му трябва като семейство създадено от еднополови.
Някой трябва да ми отговори кое е по-жестоко - човек от съзнателните си години до старост да си казва аз съм инвитро човек, майка да беше намерила някой, защото е могла да се сети колко е кофти да си от епроведка или някой в детска възраст, да речем до към 20-тте, да ми говори, че съм отгледан от лезбиен. Предпочитам втория случай. Предпочитам не защото съм мъж, а защото вихдам, че много лезбиен ги друсат разни феминизации, лезбизации и подобни временни преживелици. Познавам лезбиен на възраст в тихо дълбоко съжаление, какво са пропуснали.
пп
Абе някой да ми помогне. Този пасаж нещо ми куца:
'Ако едната жена роди детето след секс с мъж (т.е. детето няма ДНК и на партньорката й), доколко е склонна да приема партньорката си като също толкова майка на детето, колкото е тя самата...'Редактирано от Kurvoazie на 07.06.11 23:38.
|