интересна тема...

честно казано никога не съм се крила. нито в училище едно време , нито тук където съм. Преди си казвах приемаш ме или не каквато съм. Сега все още е така, но да ви кажа честно, случвало ми се е да чувам разни намеци в работите ми. един път трябваше да живея с една девойка (имаме стая или апартамент от работодателя) ... и мацката след 5 дена с мене като почти не сме си говорили, отиде без нищо да ми каже, в дирекцията на моя супер 5 звезден хотел, за да каже как аз съм лесбийка и не можела да живее цяла зима с мене. та ме преместиха, още по добре, само дето на другия ден вече целия хотел знаеше за всичко това. от там можеш да си представиш че тъпаци, хомофоби и расисти има навсякъде...
та така. това ме кара да се замисля, че макар че не се срамувам и нямам какво да крия за това дали харесвам жени или мъже, може би понякога е по правилно така да се каже, да бъдеш по дистанциран и да не се откриваш пред хора, които Не познаваш.

със семейство и приятели, никога не съм имала проблеми или каквото и да било ... но в работата си е друго. хората са алчни и егоисти.

Редактирано от mireto:) на 24.04.11 01:00.