Много си права, че има хора, на които не трябва да се помага. Зле звучи, нехуманно и бездушно. Но само човек, който го е правил и съответно разпознава кауза пердута, като я види, може да го разбере.
Пътят към приемането ни би бил много по-лесен, ако не се криехме в ежедневието. Ако хората ни виждат, няма да сме им странни и екзотични. Всяка от нас, която не се крие, прави един своеобразен "прайд" - показва, че не се срамува, а се гордее със себе си, включително със сексуалната си ориентация. Както хетеросексуалните не се крият, така и ние не трябва да се крием, ако искаме въобще някога да ни приемат наравно с тях.
Това ми напомня. Няколко приятелки бяхме на дискотека (не лесбийско заведение, не гей клуб, а обикновена дискотека в центъра на София) преди време. Две от момичетата са гаджета. И цялата вечер си прекараха седнали на масата, гушкащи се и целуващи се. Който ги е гледал - гледал. Който не - не. По-скоро мен ме гледаха, че не бях заета :-)) Ама само мъже значи... Та момичетата нито парадираха, нито нарочно се показваха. Просто не се криха. Всъщност никога не са се крили. Тогава се почувствах горда, че са ми приятелки.