продължавам да възприемам
хомосексуалността си като най-скапана житейска драма.




честно казано, и аз. макар че се определям като лесбийка, вярвам, че колкото и да ни се иска на всички да е нормално, не е нормално. отклонение от нормата си е. вярвам, че е нещо от сорта на наследствено заболяване, генетично изкривяване или родово проклятие. няма как да е нормално.

аз също предпочитам да се бях родила хетеро, живота ми щеше да е много по-лесен. другото което е, че лесбийките, които досега съм срещнала по-скоро са ме отвратили от лесбийството, отколкото да ми вдъхнат някаква надежда за евентуално подобие на нормалност и нормално семейство. всички имат някакви извратени, гнусни физиономии, трудно е да го опиша с думи. физиономии на разврата и греха. досега напълно здрава психически и добронамерена не съм срещнала, нито такава с що годе нормален и стабилен личен и семеен живот с деца, както в щастливо хетеро семейство. с една дума ужас.