А когато семейството ти... е жена ти? Когато родителите ти са на едно мнение, а ти и жена ти сте на противоположното?
Семейството (родното семейство) в добрия случай ще е винаги до теб и ще ти помага, каквото и да направиш, колкото и да го огорчиш, колкото и да го радваш... Но самата личност и, съответно, личното й щастие, са по-важни. Ако семейството подкрепя... чудесно. Ако не... неприятно. Но нито единият случай, нито другият, трябва да представлява главен фактор в решенията на личността. Странични фактори - колкото искаш. Но родното семейство е главен фактор, докато живееш в него, докато то те отглежда и зависиш от него. Този период обикновено приключва някъде между 18 и 23-годишна възраст. След това идва ред на това, което ще направи теб щастлива и животът, който ти искаш да имаш. И това кой ще те подкрепи от семейството и приятелите и кой няма са странични фактори. Главните са ти и това, което искаш в живота си.
Не разбирам хората, които са обрекли живота си на очакванията на семейството си. Не е правилно... Дори не е здравословно.