Лелееее, леле, леле... от четене стъклата на очилата ми се напукаха...
Първо по темата да споделя. Родителите ми реагираха адекватно предвид ситуацията - паника, потрес, малко рев, ама като им обясних, че това НЕ означава безвнучие, нещата се поуспокоиха. И, да, по-скоро "разкриването" ми донесе само положителни неща (по отношение най-страхотните родители на света - собствените ми), защото двупосочното спокойствие си е баш бая хубаво нещо. А приятелите ми, тия, дето се броят на пръстите на едната ми ръка, че май остават и пръсти, са знаели винаги. Мисълта ми е, че там не ми се е налагало да се "разкривам". Остават добри познати, познати и/или колеги - събирателни образи на предходните две категории. Ами... не ми дреме особено какво мислят те, след като не са от близкото ми обкръжение.
Второ не по темата, оф топик, демек. Чест и почитания, както казва един наш ТВ познайник, за Фейсоф. Допадат ми премерено емоционалните й, но желязно логични мисъл и обосновка. Фейс, кефиш!
Другата форумничка, която нямаше как да не забележа, е госпойцата Сан. С досада и вдигната лява вежда установявам, че ме дразни не за друго, а защото страшно ми напомня на мен самата от преди десетина години (като изключим посредственото й според мен чувсто за хумор или отсъствието на такова) - многословна, всезнаеща, всеможеща, с огромно самочувствие и вероятно никакъв, ама никакъв сериозен опит. Тогава и аз си мислех, че всичко, което хвърчи, се... яде, примерно. Ама като почнах да ям шамари от г-н Живот, да видиш... Много моля да не бъда разбрана погрешно - изключително много се радвам на хора с добро самочувствие и самооценка, ама айде да не се оливаме, а? От всичките постове на госпожицата, които изчетох, 80% (примерно) от изреченията започват с "аз" - първо лице, единствено число...
Все пак останах с впечатление, че модераторът на клуба й симпатизира в известна степен (на моменти аз също), за това пожелавам хубава вечер на дамите и спокойни сънища.
Objects in mirror are closer than they appear.
|