За зачукването на пирончета и разните ремонти имаме приятели от мъжки пол, обаждаме се и идват, не е нужно да са ни вкъщи ежедневно :-)) Ако чак толкова не можем сами да свършим работата.

Като помисли човек логично, трудно ще открие причина дете на хомосексуални родители да е с нещо по-ненормално от дете на хетеросексуални. Но хомофобските настроения са запечатали някои стереотипи, основани на митове и легенди за хомосексуалните... Насочени предимно към мъжката хомосексуалност, но отразяващи се не по-малко и на отношението към женската. Затова човек трябва да седне и непредубедено да помисли логично. Тогава трудно ще намери недостатъци.
Сещам се дори за няколко предимства. При хомосексуалното семейство (лесбийки) вероятността от домашно насилие и тормоз е много малка, да не кажа почти нулева, първо предвид пола на родителите (и по-точно неприсъщата за пола им склонност към насилие), и второ - предвид емоционалността на жените, които ако са влюбени, то ще е здрава и силна любов, защото и двете биологично са предразположени да се поддават повече на емоциите си. Любовта към детето ще бъде изразява много повече - майките гушкат и целуват повече децата, занимават се с тях повече от бащите, особено в бебешка и ранна детска възраст. Неслучайно съдът присъжда децата на майките им, освен при изключителни обстоятелства (наркомания, алкохолизъм, психични отклонения). Има и други емоции... Сигурно сърденията или скандалите за дреболии трудно ще се избягват, но няма да са по-често срещани от тези в хетеросексуално семейство. Малка е вероятността единият от родителите да е/стане алкохолик - нещо, което е редовен номер (на таткото) в много хетеросексуални семейства.
И предвид също това, че двойката ще се старае да даде максималното от себе си, предвид по-трудното й приемане от обществото, т.е. ще се стараят повече една с друга, и двете - с детето.
Подигравките в училище, а и в градината... Децата могат да са много жестоки. Затова от самочувствието на майките на нашето дискутирано дете ще зависи дали то ще се срамува или ще се гордее със семейството си. В детската градина редовно минава номерът "ти нямаш, а аз имам" и както някое дете може да го използва, за да каже "ти нямаш татко, а аз имам", така детето на хомосексуалната двойка може да каже "аз имам две мами, а ти само една". Въпрос на гледна точка. И отговорност на двете мами да обяснят на детето нещата, преди да му ги обясни някое детенце в градината. А до училищна възраст самоувереността на детето не би трябвало да е под въпрос въобще.
Всъщност, реално погледнато, децата като че ли малко обръщат внимание на структурата на семейството, освен ако не им се набие в очите. Аз като бях в детската градина, никой не би могъл да предположи, че имах и баща - нито веднъж никой не го видя да ме води или взима от градина, никой не е чувал от мен "а пък моя татко...", разговорите ни бяха за съвсем други неща - как да избягаме от детската градина, с какво да играем, кой ще измисли правилата и т.н. И в училище не са видели да имам баща. И никой не е правил ничие семесйтво на въпрос. Имахме в детската градина едно дете, чиито родители бяха глухонеми, и на нас - като деца, би следвало да ни е смешно как общуваха тези хора с учителките - а ги виждахме всеки ден, и двамата идваха да взимат детето. Нито веднъж не чух някой да се е подиграл на детето, а и аз не изпитах желание за подигравка. Играха си с детето, колкото с всички останали, нямаше никакви проблеми.
Та две здрави майки ли ще са проблем? Не мисля.

Възможна е силната и трайна любов. Въпросът е да срещнеш подходящата жена. Истинската... С която ще гледате в една посока и ще вървите заедно.

Редактирано от Sann на 03.04.11 09:13.