Ами... не говоря за тази скука, обикновената в ежедневието, тип "свърших всичко в домакинството, гаджето спи, по телевизора не дават нищо интересно, скучно ми е". Малко по-сложно е.
Но то е до човек, има хора и хора. На някои животът се ограничава в събитията от ежедневието. Рядко им е скучно, и то в "малкия" смисъл, справят се бързо със скуката. Това е масата хора, почти всички може би.
Други, може би доста по-малко като брой, не знам... имат в живота си и нещо по-глобално, всеобхватно, дълбоко... знания, мъдрост, в тази посока... На тях никога не им е скучно в малкия смисъл и много рядко им е скучно в глобалния. Но доскучее ли им в глобалния... Става страшно. За тях де, не за някой друг. Могат да се пропият, могат да оставят всичко, могат и просто да изкарат един следобед, мислейки за смисъла... И им минава. Тази "скука" рядко наляга някого, но е много трудна. Трудна скука :-))) Трудна за преживяване, но не и за преодоляване. Та такава скука не искам да ме налегне. Не се знае дали ще ми мине...
Но има много време. Преди да доживея такъв тип скука, има да уча и да уча за живота. Има една приказка - с мъдростта идва тъгата. Преди няколко години изобщо не разбирах защо някой го е казал. Мислех си, пак някакви философски измишльотини. И веднъж взех, че се сетих за какво иде реч. Но тогава вече имах необходимия опит, за да мога да си представя смисъла. Само да си го представя, а докато го преживея има още много хляб да изям. И я го преживея, я не :-) А преди нямах и опита, и се чудех като 5-годишно дете. Също една друга мъдрост - колкото повече знаеш, толкова повече разбираш колко много още не знаеш. Трън в гащите ми е тази лично на мен.

Редактирано от Sann на 02.04.11 13:26.