Опитвам се да разбера. Имам една добра позната, т.е. приятелка, но не от тези, истинските. Лесбийка е. Няма такова криене... Никой да не знае, никой да не разбере (от близки и познати, иначе една друга част "познати", сред които съм и аз, си знаят). Дотолкова се старае да угоди на всички, че й уредиха среща с мъж (непознат за нея) и тя отиде, без да има идея как изглежда той, за да не обиди някой. Не може да си хване гадже (момиче), за да не разберат роднините. За справка, не е на 15, а на близо 30 години. И много се опитвам да я разбера. Много сме говорили и много ми е обяснявала мотивите си. Същите като твоите, че и още отгоре. И точно този миши синдром наблюдавам при нея.

Казваш, че бягат, като ти разберат ориентацията. А преди това в какви отношения сте? Защото не си представям да те харесват, да си им приятелка, да търсят компанията ти и да започнат да те отбягват в момента, в който разберат, че си лесбийка. Аз мога да се сетя за шепа хора, с които бегло се познаваме, и които ако ме видят с жена, ще ме помислят за луда и ще странят от мен, защото в момента не сме в приятелски отношения, а и никога не сме били, но най-вече защото не ме познават - знаем се по физиономии и с някои по имена. Не са общували с мен, или в редки случаи са общували и не сме се харесали. Но нито един от хората, с които прекарвам повече от час на месец, не би реагирал така, защото ме познават, а аз съм винаги приятелски настроена към всеки и хората просто нямат причина да странят от мен. Няма човек, който след като веднъж те е харесал, ще започне да те отбягва поради сексуална ориентация. По-скоро ще започне да възприема лесбийките и бисексуалните като готини хора, защото и ти си от тях.

Всичко това, като го формулирах вече, ме навежда на мисълта, че за да те отбягват хората, причината не е в откритието, че си лесбийка, това може да е само повода. Ако някой си търси повод да страни от теб, ще го намери и в сандвича, който си си занесла на работа ("Тая пък, носи си сандвичи...") или в начина ти на придвижване ("Тая пък, по автобусите се вози" или "Виж я каква бричка кара") или в каквото се сетиш.
Причината е по-скоро в теб като личност, не като сексуална ориентация. Не те познавам, но веднага се сещам за едно нещо, което ме кара да страня от хората, и ти току-що каза, че го имаш - отношението към част от себе си като "най-скапаната житейска драма". Аз страня от хора, които имат ниско самочувствие, не се харесват, подценяват се, мекушави са и т.н. Не казвам, че ти си всичко това, а казвам какви хора биха отметнали различната си ориентация като едно от най-гадните неща, които са им се случили. Ти примерно приемаш сексуалната си ориентация като нещо скапано. Аз страня от хора, които приемат която и да е част от живота си като скапана. Смятам го за пораженческо отношение към самия себе си, а трудно ще имаш пораженческо отношение към себе си, ако си силна личност с добро самочувствие, щастлива от живота си, бореща се там, където страхливите душици се предават, и т.н.
Както казах, имам такава добра позната. Не страня от нея, защото тя се появи в живота ми преди въобще да разбера, че съм бисексуална, и изобщо не ме интересуваше крие ли се или не, имах съвсем бегла представа за каквото и да е, свързано със сексуалните ориентации. Общо взето бях на съвсем друга вълна. Не ме интересуваше кой как се възприема.

Това "съжаление в погледите" мисля, че го предизвикваш със своето отношение към сексуалната си ориентация. Ако хората те виждат щастлива от себе си и от живота си, надали ще предизвикваш съжаление. Ако видят, че си уверена в себе си, надали ще те избягват. Хората търсят силни личности и се присламчват към тях. Ако една силна личност се окаже лесбийка, то това буквално рекламира лесбийството сред "почитателите" й. Ключът е в личността. Сексуалната ориентация е само част от цялата ти личност. Много по-важни са качества като самоувереност, самоуважение, силна воля, добронамереност, отговорност, търпение, отношението ти към останалите и т.н.