и в моето CV това не го пише никъде.
Помня седяхме в едно празно кафе с нея преди много време, не бяхме прегърнати, не сме се целували, тя ми говореше нещо тихо, аз се бях втренчила в чашата и си мислех за майка ми, дето преди около половин час беше в нервна криза и заплашваше в несвяст "чуваш ли, ако не си хванеш първия влак за вкъщи днес, ще се обадя в полицията!!".това- на нея, да си тръгва,след като разбра за нас. Седяхме в това кафе и аз си мислех за родителите си- никога няма да свикнат с това, което съм аз.То ги кара да се страхуват някакси. И какво се предполага че трябва да правя.. Това си мислех, докато тя ми жужеше нещо и в един момент до нас сяда един дебел, мазен и лъскав чичка с черен подстриган мустак, тоя същият, дето ни направи кафетата, завря си муцуната в лицата ни и вика: "Вие гаджета ли сте?"..../"А теб какво те интересува и кой си ти?!!!/ ядосах се. Ако момиче и момче вървят по улицата и си говорят нещо, колко непознати хора биха им се наврели да ги питат "вие гаджета ли сте?"//никой не може да ми се завира в сърцето по такъв начин! кого обичам си е моя работа и на хората най-близо до мен.
всеки,когото мога да нарека мой приятел, знае за мен.толкова и трябва мисля.
Не се крия, но и не парадирам с това, което съм. Наричам го лично пространство, то е толкова голямо, колкото си го направиш. Аз се чувствам свободна и в равновесие

Редактирано от barbalq4o на 22.03.11 18:20.