Точно по темата си. Аз не съм чел изследвания или анализи, а и се съмнявам, че съществуват публикувани такива. Според мен причината е, че тази материя става все по-чувствителна и повечето хора избягват да навлизат в нея, за да не настъпят котето.

Тук искам да изясня своята позиция, която е осъзната и доста твърда, така че разубеждаване в тази посока ще бъде трудно.

Аз обичам иносказанието и затова ще я обясня по следния начин.

Едно време негрите в Щатите са били наричани "негри", от "негро" - черно. Ако изключим емоционалните и други наслоения, думата си е съвсем правилна и индиферентна. После политическата коректност въведе обозначението "черни" (black). Това е пълен идиотизъм, защото и двете думи означават абсолютно едно и също. Някой явно се сети, че това е малко непохватно и въведе термина "афро-американец" заедно с общото понятие за "не-белите" - "цветен" (color). Защо тогава ирландците, германците, холандците ... не са "евро-американци", а продължават да бъдат "бели"?

В цялата тази фалшива лингвистична еквилибристика се губи основното, което явно е изгодно някому, защото не мога да допусна, че хората са толкова глупави, за да не виждат очевидното. Всъщност специално за американците мога да го допусна.

А основното е, че хората не са, не могат да бъдат и никога няма да бъдат ЕДНАКВИ. Стремежът обаче е да бъдат РАВНИ. Тук е необходимо едно уточнение на понятието "равни". Равни не означава, че загубилите единия си крак трябва да имат пропорционална квота във футболните отбори. Равни означава равни пред законите - писаните и неписаните. В случая с футбола - избира се най-добрия играч по ясни и известни критерии без значение колко са му краката.

Според мен хомосексуалните са различни от хетеросексуалните или по-точно средностатистическия изявен хомосексуален е различен от средностатистическия хетеросексуален. Сексуалността има аморфна, а не кристална структура, тук си прав. Няма ясна и отчетлива граница - дотук си хеторо, от тук си хомо. Но има преобладаване. А както е казал някой си - количествените натрупвания, водят до качествени изменения.

Ти казваш, че хомосексуалния в някакъв момент прави своя избор да бъде такъв. Не съм съгласен. Думата изобщо не е избор. Думата е осъзнаване, признаване, приемане, че Е такъв. Обществото хилядолетия е насадило представата, че щоми имаш пишка, значи си мъж и трябва да те привличат само жените. Природата обаче е по-гъвкава и вкарва други сексуално-емоционални нагласи. Тук започва борбата между това, което казват всички и това, което чувства индивида. Някои се предават на собствените си усещания много рано (за това спомага и либералното семейство и среда), други се борят с това чувство до края на живота си и не смеят да си признаят (Ричард Чембърлейн си призна едва когато се пенсионира).

Защо казвам, че са различни? Защото сексуалните наклонности се определят от гени, а те до голяма степен определят женствеността или мъжествеността на характера, а от там и наклонностите към изява в сферите на човешката дейност.

Вероятно сега освен в хомофобия, ще ме обвиниш и в сексизъм, но аз съм убеден, че мъжете и жените са и трябва да бъдат различни един от друг. Нямам нищо против една жена да работи като кранистка или трактористка, но според мен е по-добре тя да има възможността да се занимава с нещо по-женствено. Един мъж би трябвало да има възможност да работи като "лелка" в детска градина, но това все пак трябва да си остане изключение. Жените и мъжете имат свои силни и слаби страни и е добре всеки да използва силните си страни. Пак казвам, изключения винаги ще има и те трябва да бъдат толерирани, но не трябва да се НАЛАГА щампата "равни=еднакви".

Аз мисля, че хомофобията или сексизмът не се състоят в отчитане на различията, а в отношението към тях и степента на приемане. Мисля също, че обществото започва да узрява за едно нормално приемане - човекът да бъде първо човек, а после хомо или хетеро. Не мисля обаче, че е близко времето, когато хомо или хетеро ще престане да има значение както цвета на очите например. Най-малкото защото винаги ще има граница между приятелството при еднополовите и сексуалната връзка между тях.
Мисля също, че парадните хомосексуални изяви не допринасят в положителна посока. Не става въпрос да се криете, а да поставите нещата на една и съща плоскост. Колко парада от типа "Аз съм хетеро и не ми пука" сте видели? Самата визия на парадите с полуголи участници, целуващи се демонстративно е по-скоро отблъскмваща, отколкото предизвикваща разбиране. Знам, че има скрита сегрегация. Борете се с нея, но го правете по един зрял и сериозен начин, ако искате да постигнете резултат.