"Мислех си, че хетеро- или хомосексуалността не е само секс. Всъщност това, според мен, е в основата на емоциите и усещанията, а от там и проекциите им в поведението и начина на мислене.
Оттам си мисля, че въпреки индивидуалността на всеки човек, има общи, свързващи черти в зависимост от сексуалността (нарочно бягам от клишето "секуална ориентация", защото мисля, че човекът просто се ражда такъв, а не се "ориентира", т.е. избира какъв да бъде). Примерно преди време съществуваше мнението, че хомосексуалните мъже са относително по-интелектуални от хетеросексуалните"
Не бих искал да отвличам темата, но горната теза е много спорна. Сексуалността (хомо-, хетеро-) не е като цвета на очите -- раждаш се със сини, да речем, и така докато си жив. Хомо-, хетеро- и пр. са по-скоро условни етикети за академична употреба. Според някои сексолози сексуалността е една, комплексна и флуидна, а средата и стадия в развитието на индивида диктуват избора ни. В този контекст би било съвсем естествено ако сексуалните "ни" предпочитания се изменят с възрастта и обстоятелствата около нас; може и да не се наблюдава промяна, разбира се.
Колкото до мнението, че хомосексуалните мъже са по-интелектуални, според мен това е абсолютно сексистко твърдение в основата, на което най-вероятно стои комплекс за малоценност (по аналогия, неуверени хетеросексуални използват разговорното понятие "сбъркани" по отношение на хомосексуалисти, опитвайки се да внушат по този начин, че хомо- е равносилно на дефектен, непълноценен). Никога не съм попадал на, нито съм чувал да съществуват, някакви статистически данни, които да говорят убедително/ потвърждават по научен начин, че определена сексуалност се корелира с някакви специални духовни качества. Социалната среда, в която израстваме и образованието, което получим ни формират като личности.
|