За да го преглътнеш, първо трябва да престанеш да поемаш нови залци, т.е. трябва да станеш от масата. После всичко е въпрос на време, а когато дойде "новата", ако преживяването е истинско, въпросът "дали-или" изобщо не се появява.

Като студент в трети курс, в лабораторията, където си карах практиката, се мотаеше едно момиче, което си правеше дипломната работа. Тогава имаше един лаф, че жената инженер е като морското свинче - нито е морско, нито е свинче (дано тук няма много инженерки), та колежките не се оправяха много много в практиката и тя от време на време ме питаше някои неща. Беше симпатична, ведра и полека-лека ("от лаф на лаф ...) започнахме да излизаме. Мина почти месец, докато най-после успях да скалъпя достоверен претекст да я поканя в квартирата си. Когато се отдръпнахме един от друг, тя въздъхна с усмивка и каза "Най-после. Бях ти дала само още една седмица срок". Тогава не бях и чувал за дилдо, но се почувствах точно така. Аз съм влюбчива натура, преодолях шамара и любовта с нея си продължи.

След няколко месеца тя се дипломира и замина за родния си град. Като я изпращах на гарата, изведнъж се сетих:

- Нямам твой телефон там.
- За какво ти е?
- Как за какво!?!? Да ти се обаждам. Да се чуваме.
- Ти не разбираш ли, че всичко свърши? Най-добре е да ме забравиш още сега. Чао!

Това беше. На нея и трябваше дилдо за тези няколко месеца и поради липсата им на пазара, тя се беше пресегнала към най-близкото подобие.