Някакъв мъдър китаец май беше казал, че не е важна целта, а извървеният път до нея.

Един български интелектуалец някъде разсъждаваше за смъртта на свой приятел, който знаел 7 езика и се питаше, къде е отишло това знание след смъртта на приятеля му, какво е останало от него.

КАто бях студент, всяка година, прибирайки се в родния град си донасях учебниците от изминалата година. Баба ми тогава над осемдесетгодишна ги взимаше един по един и ги четеше страница след страница. Питах я:

- Бабо, какво им ръзбираш на тези учебници.
- Нищо -отвръщаше спокойно тя - ама аз каквото и да чета вече, все толкова му разбирам - като обърна страницата и все дено не съм чела предишната.

Не знам дали това те ориентира в обстановката.

Понякога ми възникват въпроси. Най-различни. Мисля си, че на въпросите, които задавам тук, най-добри отговори мога да получа именно тук.

За какво са ми тези отговори? За нищо.

А за какво ми е било като студент да отговарям на изпитен въпрос "Геометрия на стружката" и е трябвало да описвам всичките й там ъгли и повърхнини. На всичкото отгоре следвах електроинженерство и от ме не се очакваше да разработвам стругове.