Всъщност разбирам напълно как се чувстваш, тъй като и аз самата имах подобна история.... болезнено влюбена в приятелка... въпреки , че за разлика от теб, тя беше и все още е гей, но просто не се получи... Преживях го много кофти, измъчвах се, въобразявах си ,че никога няма да я забравя, че няма да се влюбя в друга... Бях готова на всичко само и само , да бъда част от живота й, задоволявах се с малко... идеализирах я... Мислех ,че цял живот ще искам да е близо до мен....дори и да съм с друга. Но в един момент нещата се промениха, срещнах много специален за мен човек и прогледнах трезво на нещата..не толкова "невероятният й характер" ме е превличал, за да държа така на приятелството й, както чувствата ми...а когато тези чувства изстинаха (поради много причини, включително и нейното не особено добро отношение към мен) се осъзнах , че нямам желание да имам нищо с този човек и че трябва да спра да се самоунижавам така.. Така че в случая, ти искаш да си час от живота на това момиче, не толкова заради нещо друго,колкото заради чувствата ти към нея, да си близо до нея, ..ако те изчезнат ти ще я преудолееш...помисли струва ли се да хабиш емоции, да даваш нещо, при полойение ,че си наясно че то никога не би се върнало така както го искаш...Това е напрано изгубено време, да обичш някой,който не гледа ама изобщо по този начин на теб дори може би от сужаление те дуржи близо до себе си... В случай като този мисля , че трябва да я забравиш, да се отдръпнеш..затваряш страницата и продължаваш да търсиш човека за теб :)