|
Здравейте, случи ми се нещо, което се случва на голяма част от пишещите тук, доколкото мога да разбера от предишни теми, но все пак ми се иска да напиша моята лична история и да чуя мнения и съвети.
Имах приятелка, живеехме заедно, безкрайно много я обичах, но се разделихме. Тя избра да бъде с момче, влюби се в него и аз бях безсилна...Предложи ми да бъдем просто приятелки, но аз не успях да преодолея любовта си, много болеше да виждам как друг я целува. Силно драматичен период от живота ми, чувствителна съм и такива неща много разклащат психиката ми. Загубих нея, провалих приятелството ни, затворих се в себе си. Всичко и всички ми бяха безразлични, сиви, еднакви, исках само да ме боли по-малко и да продължа да живея някак си. Преди около 2 години всичко това...
В този тежък период (преди двете години) се запознах с едно момиче, което ми направи силно положително впечатление още от първия път, когато разговарях с нея. Колежки сме и така се случи, че трябваше да работим заедно известно време, което ни даде възможност да се опознаем. Сред всички безлични и безинтересни хора тя изпъкна пред мен, грабна ме, разсейваше ме, притъпяваше болката и мъката ми. Не й се разкрих веднага, не й казах за мен, за проблемите ми, за това, което преживявах. Беше ми безкрайно приятно да общувам с нея, а и тя ме харесваше, обаждаше ми се, говорехме дълго, изслушвах я, а тя обожава да говори. Като характери сме много различни-тя е екстровертна личност, аз абсолютен интроверт.С една дума допаднахме си, получи се страхотно приятелство. Около 6 месеца след запознаването ни аз й се доверих, казах й, че харесвам жени, че съм имала приятелка, която тогава още обичах и се борех със страданието, че вече не съм с нея и т.н. Изненадах я с това мое разкритие, не била предполагала, че съм хомо, прие го нормално обаче, винаги ми е казвала, че харесва интересни хора, а с това аъ моментално станах интересна. Приятелството ни продължи да бъде прекрасно. Имахме постоянен контакт, много неща ни свързваха, работа, университет, общи приятели в последствие...Започнах да забравям старата си любов, вече не страдах толкова, имах други занимания и развлечения. Докато не установих, че започвам да се влюбвам в приятелката ми...Кошмар!Тя е хетеро, има си приятел, с когото живее, обича безкрайно много мъжете, не може без тях, позволява си забежки, умира да е център на мъжко внимание.Аз за нея не съм повече от една приятелка. Реших да не го крия дълго от нея, признах й преди месец, реших, че е по-добре да знае, а и се надявах да намерим заедно решение. Не очаквам нищо от нея, знам, че няма да мога да я имам така както я искам, но не ми се ще да губя приятелството й. Прие го, хм, нормално, каза, че не може да ми даде нищо(това аз го знам), не й се промени отношението към мен откакто знае за чувствата ми, но на мен ми е трудно да общувам с нея вече...боли ме като ми говори за мъже, в момента е нещастна с приятеля си, иска да се разделя с него.Иска да срещне друго момче, което да я "грабне" и да я обича такава, каквато е. А аз знам толкова неща за нея, знам какво й харесва и какво не, кое я прави щастлива...всичко знам, та нали ми е приятелка и е споделяла тооолкова много. Знам, че бих могла да й дам много, но не съм мъж просто...а тя иска мъж. Пак ме боли... Пак съм на дъното. А какво става с приятелството? Искам да мога да го спася. А подходящият човек, който ще обича и мен така, както аз кога ли ще се появи?
На кратко това е. Ако имате мнения, идеи, съвети или просто всичко, което ви хрумне по темета, ще се радвам да пишете.
Поздрави
|
просто приятелка
