Re: Призив на Марто Карбовски / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Като е загрижен за деца (съпричастността всеки я може) предлагам
да подеме инициатива за издигане на Училищното настоятелство с право да назначава в училищната система, за да се впрегне потенциала на родителското тяло и прекият им интерес – качество. Директор, учители, персонал, всеки да е зависим от Уч'настоятелство. Учителски/административен кадър пред Настоятелство от 11 души избрани родители от родители (с общо събрание) задължава и двете страни да си отварят очите и ушите. Да видим тогава как децата ще стават съдник на учителите, когато те са назначени от родители! И как родители ще крият зад децата си безотговорност и тарикатлък.

При назначаване играе роля ценз, специални квалификации, стаж и… обещания. Да, ОБЕЩАНИЯ как ще работиш с днешна дата. Общата квалифицираност в съчетание с позиция как ще се справяш с днешната ситуация в училищна среда, трябва да се доказва.
Да кадруваш в полза на много деца родители-настоятели ще вкарат сетива, които в момента не се използват. 'Настоятелство' да го свържем с 'настоявам'! Директор да назначава е воден от едни интереси, Настоятелство от родители (може и двама/трима учители) от други. Тогава учител да напусне защото деца не са доволни, да има текучество и процеса да страда, вероятно ще подсети настоятелите, че проблем може да има и сред децата.

Агресията, липсата на елементарна дисциплина, поведенческо мислене в класната стая не позволяват на преподавател да развие начините за разгръщане на процеса, учебния текст, това за което е цензиран, да се оправдае смисълът за какво се ходи на училище. Родители да застанат срещу родители и да се изясняват взаимно, че дете/ученик не може да своеволничи в клас, за мен е решение за преодоляване на проблемите в днешното образование, начин и извън училището да настъпи промяна. Надявам се някой не мисли, че вината за агресивността в децата произтича от учителските способности, че даскалите учат на агресия. Което и означава, че не може някой родители… да чакат учителя да им възпитава детето. Учителят е пример за подражание точно толкова, колкото и родителя, но в различни плоскости - преподавателят с академичност, олицетворяващ знанието и просперитета чрез знание, родителят (семейството) чрез моралните стойности. По презумпция се смята, че учителят е морален с грижа и отношение към ученика.

Когато дете, юноша, младеж отиват на училище стават ученици, там ги очакват учители. Това са роли, социален модел, за които трябва нагласа и подготовка в къщи. Училищната система е създадена, за да се научи материала в учебниците, а не е възпитателна или превъзпитателна структура в полза на проблемните. УЧЕНИК-УЧИТЕЛ е формулата даваща резултат – образованост. Мисленето: моето дете е там…, нашите деца…, свежда училищната система до формулата дете-майка/баща. Тласка системата във качеството й на възпитателна институция. Дете когато отива на училище не го чака родител или възпитател, а преподавател/учител, който ще възпитава в други плоскости и нива. Учителят трябва да е инструмент за постигане на образователните цели, а не да е продължение на домашната среда/обстановка. В противен случай се губят сили и енергия за възпитание – основно, базисно, мотивация, смисъл.

Домашното възпитанието пари не иска!
Двете страни трябва да поемат своите задължения по смисъла ученик-учител, което не се учи в клас, а в къщи (за децата). Учителите ги подготвят във ВУЗ. Трябва вкъщи родителя предварително да подготви детската нагласа. Едва тогава на преден план ще изпъкне качеството като краен очакван продукт, ще може да се търси вина в преподавателя. Обаче, колкото и това всеки да го знае и разбира, за българските условия трябва справяне с чакането някой да ти свърши работата. Тази черта трябва да се бори с мерки, с промени.
За идеалност никой не мечтае.

Държавата наистина държи проблемите на образованието в ръцете си. Защо да не разтовари, защо най-заинтересования – родителите, да не поемат отговорност за своите деца чрез кадруване. И в момента има настоятелства, но те имат символно значение. За това и консуматорското властва. Учителите мислят за себе си (и са прави), родителите и децата очакват повече от специално отношение, защото заплатите са пари от данъците. Защо през Настоятелство да не управляваме нашите си пари! Респективно двете заинтересовани страни да участват по равно в отговорността. За мен това е реална възможност за внедряване, още повече е и световна практика.
Децата получават двойна закрила и грижа, в реални условия.

Наскоро при Милен имаше две майки с възражения към учител. Отишли пред журналисти да се жалват. Явно в училището няма чуваемост. Не помня точно ситуацията. Запомних само, че Милен и Лора не задълбочиха след думите на едната майка: 'Ми то детето ми е буйно, то си е от възрастта; аз съм го изпратила там и учителя трябва да се справя; аз съм самотна майка'. Милен попита едното дете дали става да се разхожда между чиновете в час, и отговора беше: 'Да!'. Странно, защо някой родители смятат училището като част, продължение на семейната среда и някой длъжен…, защото те имат битови/лични/домашни проблеми! Това си е повече от нахалство. Училището не е компенсаторна възможност за изпадналите семейства. Учителя не може да е звероукротител, усмирител и само с дисциплина и възпитание да се занимава! Трябва с едно казване от учител на родителска среща или лично, че дете пречи на процеса, пречи на другите деца, да е ясно на родителя, че в даденото семейството ВЪЗПИТАНИЕ няма.

Защо никой-никъде-никога не коментира тези деца и родители, които са подготвили, възпитали и постигнали необходимото поведение на децата си в училищна среда?!!! Защо никой не мисли за потърпевшите от липсата на чуждо възпитание и родителска грижа деца, които пречат както на процеса, така и на учителите?!!! Има вторачване кой-колко е длъжен, какво трябва да се дава от учителя (разбира се, това е съзнателно изместване на фокуса), все едно той длъжен да реши всички проблеми с възпитанието къде?!... в училище,

да допълни липсващото домашно възпитание или изобщо липсващото да го направи.
А, къде са, моля, задълженията на родителите!
Журналистиката даже се вглежда само в проблемността на децата, а в потърпевшите от проблемните деца и семейства никой не акцентира. Все едно те не съществуват. За позитивизма трябва да се работи, а не само за правещото тираж и рейтинг с възмутителен тон. Известно е, че пакостника, проблемния, стимулира всички други проблемни чрез агресия и насилие да привличат внимание… в околните, в медиите. Въпрос: 'Кое трябва да в превес!'

Знае се, че в момента директорите на училищата, с най-...проблемните деца се справят като ги изключват и те отиват в друго училище – въртят ги, като всички участват наравно. Днес се освобождават от един, утре се приема друг. Това за мен е “отлагателна” политика, а не резултативна. Лошият често си остава лош. Но лошотията трябва да се озаптисва, а не да си сменя мястото, защото образуванието е задължително. За това трябва сила достатъчно голяма, за да предполага нужното влияние. Ако Настоятелство освобождава пакостник, алтернативата е други родители да приемат пакостника сред децата си. Стойността на преместването придобива измерения, които рефлектират в родителя – родител с дете е зависим от родител с дете. Родителското тяло във всяко училище ще поставя условия, ще мисли за предисторията на всеки изключен или преместващ се, защото постигнато в дадено училище защо да се погубва от липса на родителска грижа и възпитание. Т.е. родителската зависимост става основен фактор. Ще се включи нов властови (заинтересован) център.

И сещаш ли се, че говоря за отсъствие на държавата при взимане на решение как да се осъществяват учебните планове. Техническата част – нормативи, учебен процес, да е в ръцете на компетентни – преподавател и администрация; ефективността да е отговорност на заинтересованите – дете и родители. Държавата отпуска парите и задава нивото на образованост; родители и деца, с помощта на учителското съсловие осъществяват своя интерес.

Надявам се, че е ясно как в конструктивното, в структурното, намирам предпоставка за решаване на проблема с децата в училищната среда. (по интернетски начин) Проблемът с качеството на учебните програми, на уч'материал, квалификацията на учителите е друга тема. Както и къде е корена на бабаитлъка.

………………

Журналист ли ще разработи, журналистическата гилдия ли, неправителствени организации ли, все едно! Който има интерес, който ИСКА да се промени нещо, да търси полезността по темата. От където и да тръгне идея или предложение/я, в министерството ще се чуе.
ДЪРЖАВАТА е и всички останали министерства и реч обединяваща какво ли не размива отговорността. Транспортното министерство не мисли какво се случва в образователната система! Не може да се чака един министър като с магическа пръчка сам да бръкне по цялата вертикала, да реши всички проблеми от раз, защото има достатъчно натрупано очакване. То… да чакаме някой да ни оправи си е в наследство от 45-те години градеж на социализма, за да стигнем до комунизма. И чакането като че ни се предава по наследство.
Натиск и искане, действие, в това виждам смисъл.