|
Не че с нещо ще променя живота си като напиша това, което съм тръгнала да пиша, но поне ще знам, че съм го извадила от себе си. И може би на думи не е най-подходящия начин да го направя, но за сега просто нямам алтернативи. Или поне аз така ги виждам нещата. Аз съм "голям" човек, с много събития във биографията си и със семейство - мъж и две деца. Но. Винаги съм се възхищавала от жените. Мисля дори, че по улиците повече забелязвам привлекателните момичета, отколкото момчета. Често съм се чувствала привлечена от някоя жена, но никога не съм правила крачка по нанатък. Понякога си представям колко хубаво би било да имам много близка приятелка, с която да се забавляваме, да ходим на интересни места, да си говорим за книги, филми и да бъдем много нежни една с друга. Не е задължително да има секс. Просто нещо повече от приятелство, което еди мъж никога не може да ти даде, колкото и да те обича, колкото и да го обичаш. Но. Същевременно не мога да си представя да нямам семейството, което имам...
Някой може би щеше да напише всичко това доста по-кратко и не толково наивно. И на мое мяста сигурно отдавна щеше да е наясно със себе си (на 33 съм). Но аз не съм. И не че ми тежи това, но някак си си го нося, а може би не би било чак толкова егоистично (както се самоубеждавам аз) да позволя на част от мен да е това, което й се иска да е, или поне така й се стува . Не знам дали някой и бил в такава ситуация, ако това въобще е ситуация, но ми е интересно толкова рязка ли е границата гей-хетеро? И не е ли, всъщност, съвсем нормално просто да харесваш хората, независимо дали са мъже или жени и да се чувстваш привлечен еднакво от двата пола?... Само не казвайте "бисексуален" , аз не говоря толкова за секс. Даже, ако трябва да съм максимално искрена, за мен това да си е истинската свобода - да се отдадеш на това, което те привлича, без да се ограничаваш от определения и предрасъдъците както на Обществото, така и на другите, "малките" общества.
Ами това е. Може би за първи път изобщо формулирам усещанията си и сигурно те винаги ще си останат просто теория, но много се надявам, че един ден строгото разгарничаване на половете ще е проява на непоправим консерватизъм и просто ще си е отживелица! Свобода, равенство, братство - това направо е мотото на моите ... хм... мечти.
|
Друга тема
