|
Дами, добър вечер. Сърдечно и предварително благодаря на всички вас, които ще отделите от времето си, за да се позабавлявате с личните ми драми. Ще се постарая да съм възможно най-лаконична, но това е нещо, което никога не ми се е отдавало особено, пък и имам доста за споделяне.
Не знам от къде точно да започна, за това ще взема да започна от самото начало, пък каквото сабя покаже. Преди няколко дни реших да приключа връзка с жена, която за мой късмет и ужас се оказа любовта на живота ми. Късмет, защото съм благодарна, че нещо подобно ми се случи. Ужас – след малко ще разберете защо.
Бяхме ‘заедно’ 2 години и 3 месеца. Под ‘заедно’ разбирам съботите и неделите през последните две години, а през последните месеци – съботните вечери и нощи. Това беше така, защото живеем в различни градове, сравнително близо един до друг и аз ходех при нея. ММ (да се чете Моето Момиче) е 15 години по-голяма от мен. И когато я намерих бях в откровен възторг. На третия ден от запознанството ни установих, че я обичам безумно, откровено и наистина. Продължавам да го твърдя и до ден-днешен.
Най-добрата приятелка на ММ всъщност е една жена, с която ММ е имала кратка сексуална афера на времето, аферата е приключила злополучно, но не щеш ли двете решили, че всъщност са сродни души, с ‘огледални хороскопи’ и темподобни глупости и взели, че заживели заедно. Без секс. И живели заедно 10 години.
На десетата година се пръква моята скромна персона. Малко преди аз да се появя на хоризонта, ММ работела услиено, за да направи апартамент на приятелката си с цел последната да си има свой си покрив над главата. И го направи.
Та, появявам се аз. С ММ заочваме да правим умопомрачителен секс и в един момент ММ решава да сподели този факт с приятелката си и го прави, приятелката започва да плаче. (В интерес на истината уважавам това момиче, винаги се е държала много мило с мен.)
Играта загрубява. С ММ правим все по-умопомрачителен секс, пишем и говорим все по-често, аз вече съм имала глуостта да и кажа, че я обичам и в един момент и тя ми изтърсва, че ме обича. И аз взех, че повярвах...Винаги й е било много трудно да ми казва, че ме обича, въпреки че много пъти съм имала нужда от това. Ей така, просто да ми го каже, нали за това сме жени...обаче трудна работа...
С тази жена нямам почти нищо общо. Нямаме общи интереси, слушаме различна музика (като изключим едно-единствено съвпадение), занимават ни коренно различни неща...обаче аз я обичах. И продължавам да я обичам. Карахме се непрекъснато и постоянно. Всеки път, когато се разделяхме, за мен беше края на света. Карахме се на пръв поглед за най-различни неща, но всъщност винаги за едни и същи. Аз исках да бъда номер 1. Исках да знам, че съм най-важният й човек, какъвто е тя за мен. Тя нарича това ‘егоизъм’. Истината е, че тя вече имаше човек номер 1 когато я срещнах и това беше приятелката. Знаех това. Но всеки път се връщах – от слабост, от любов, не знам....И всеки път ставаше така, че трябваше да се извинявам за неща, които карат МЕН да се чувствам зле. Аз бях винаги зад параван, винаги на второ място, никой освен приятелката не знаеше коя съм всъщност.
Приятелката роди миналата година едно прекрасно момченце, да е живо и здраво, и тогава аз окончателно спрях да съществувам. Чувствах се като натрапница, която разваля семейство. Гледах как жената на живота ми отглежда дете с друга жена – нещо, което винаги съм искала за нас двете....това ме убиваше.
През юли тази година тя реши, че иска да се разделим. Отдалечавали я вечните ни разправии и т.н. Идваше ми да си метна въжето и толкоз. Мислих, мислих и реших, че не мога да не я виждам. За това и предложих да останем любовници, като и казах, че няма да я задушавам повече, няма да искам да ми казва, че ме обича, нищо – само секс.
Взе, че се съгласи. И тогава се почна. За 3 месеца ми каза, че ме обича повече пъти, откокото за 3 години. Летяха любовни смси и имейли...с една дума – идилия.
Обаче аз се влюбих. Пак. Колко ми трябва на мен...И защото знам, че никога няма да бъде с мен така, както искам да бъде, реших да си тръгна наистина.
Наравих го. Сега се чувствам като парцал. Писах и няколко пъти, че така или иначе я обичам безумно много, че винаги, когато има нужда от мен ако ме повика аз ще отида, че искам жена, до която да се събуждам и че ако смята, че е тази жена трябва да ми го докаже...Един-единствен път ми заговори за живеене заедно, беше пак след скандал, казах, че съм съгласна и толкоз. След това реше, че се е объркала.
Много дебело искам да подчертая, че ММ е страшно добър човек. Съжалявам, че няма да може да се защити и да изкаже своята гледна точка. Аз също не съм цвете за мирисане. Написах всичко това най-вече защото исках да споделя с хора, които ще ме разберат и може би – подкрепят. Имам нужда да знам, че съм взела правилното решение. И ако някой е имал подобни преживявания ще се радвам да сподели с мен как се е справил, защото към момента съм на ръба на нервна криза. Разумът ми казва ‘ДА’. Проклетото сърце си знае неговото си.
Благодаря ви за вниманието.
Nowadays people know the price of everything but the value of nothing.
|
Love hurts...
