Просто ВЕЧЕ позволявам повече на гласа на разума ми да се чува.
Имам ясен критерий какви отношения искам и всичко останало елиминирам-не рязко,не до степен да съм дива или груба.
С времето се научих да ценя и щадя повече себе си,времето си и сърцето си.
По принцип съм влюбчива и толкова емоционална,че често първо говоря и действам,после мисля.За околните това може да е очарователно или забавно,но за мен често завършва катастрофално.

"Пред влюбения шепот на жена
какво е трезвия човешки ум?"