24.7, благодаря ти много, запалих цигара и много внимателно изчетох отговора ти.

Доста е страшно това, което пишеш. Има и паралели с това, което се случва между нас - тя не счита за нужно да се чувства отговорна за поведението си, а в същото време трупа върху мен огромно чувство за вина за неща, които по никакъв начин не може да са насочени срещу нея - например, че съм решила да се наспя след дълъг период на будуване и затова не съм й се обадила, провалила съм й идеите за забавление и прочее безумия. Смятам, че тя не е бебе инвалид, което трябва постоянно да дундуркам, че имам право да направя и няколко крачки без нея, без това да означава, че не я обичам или пренебрегвам, но...

Почти се забравихме с приятелите ми, защото още имаме проблем да се срещаме с близките на другата заради разкриването (аз също с нейните, макар че наскоро се запознах с някои - със сина й, който знае, обаче още нямам сили да се срещна на живо...). Тя се сърди, когато се видя с тях, смята, че я пренебрегвам заради тях, привежда пример, че тя отказвала срещи заради мен (всъщност купонясва доста здраво без моя милост)...

Има и друго... Когато съм засегната или наранена от нещо, което идва от нея, тя бяга в джойнта, купоните с други хора и артистичната поза тип "аз съм над тези неща, мойто момиче"... А когато й го кажа, се обижда ужасно и пак аз излизам виновната, че съм страдала. Извърта всяка моя дума и все тя е права... Ох... Не може да няма изход от всичко това, не може да не можем да решим този проблем като зрели хора, не може.... Може би и при твоята приятелка... Нима само бягството е решение?? Тя всъщност е прекрасен човек, само с мен нещо.... Дали пък проблемът не е наистина изцяло мой, а...

Редактирано от MarдaнoC на 22.07.09 00:20.