Здравей!
Реших да ти отговоря, защото познавам момиче, което дълго страдаше от подобна опустошителна връзка.
Момичето живееше с жена, по-голяма някъде с 12 или 14 години от нея. При тях ситуацията беше следната - възрастната се държеше грубо, пренебрежително, направо нагло с момичето. Правеше каквото си поиска, живееше изцяло на нейна издръжка.
За момичето това беше първа връзка с жена. Момичето беше съгласно с всичко, само и само да живеят заедно, била е много, много влюбена в началото. Но скандалите на възрастната, изневерите й, незачитането на момичето - всичко това го беше почти съсипало. Когато се запознахме, момичето беше с "угаснали" очи, слаба, бледа, сякаш само една празна черупка.
Много беше страшно... Момичето пиеше и пушеше, беше като "жив мъртвец", "изчезнала" за света и за хората. Беше успяла да събере последните си силици, за да се разделят с възрастната. Било е като единствен, краен вик на на душата й, порив последен на самосъхранение... След години болка и белези от толкова рани.

Днес момичето е усмихнато. Не дави мъка в алкохол. Обичано е и обичащо.
Работи, креативна е, животът й доставя истинска радост. Направо е напълно нов човек. Родителите й, разбрах от нея, са безкрайно щастливи - тяхната обичана дъщеря отново е при тях. Момичето сега има нова приятелка. Миналото е зад гърба й и тя едва ли си спомня изобщо за него. Като я видя някой ден, ще я поздравя мислено за куража да се спаси от дълбоката яма, в която беше попаднала.

Казвам го и на теб - Животът е прекрасен, за да го живееш в тинята на едно блато.
Спасявай се навреме! Ти само излез от блатото, иначе няма как там да срещнеш голямата си Любов. Която, вярвам, те чака до най-близкото чисто изворче!
Каквито уроци е имало да научиш, вече си ги изсърбала стократно. Затова - скъсай оковите и дим да те няма! Останалото е болестно състояние и ще го нарека "хроничен мазохизъм".

Редактирано от 24.7 на 21.07.09 23:37.