|
Здравейте
искам, трябва, налага се да споделя с някого, за предпочитане някого, когото не познавам, за предпочитане с вас.
Обикновено пиша с друг ник (тук май не съм), но сега влизам с този, главно за да не нараня случайно някого; да не объркам нечии представи; знаете...
И първо искам да се извиня на жената, за която ще пиша - ако чете, нека не се засяга... Нека разбере, че нуждата ми да споделя е само от желание да спася връзката ни, любовта ни... И че нямам пари и вяра за психоаналитик. Тъжно.
Това е първата ми връзка с жена. Влюбване в жена ми се е случвало и преди, но това е първото докосване, първото поглеждане дълбоко в очите, първото любене, първото... всичко. И като такова е... брутално. И за мен, и за нея. И двете - неподготвени за това, на което се натъкнахме една в друга. Абсолютно влюбени и абсолютно ужасени една от друга :))))) Ужас.
Тя е доста по-възрастна от мен... горе-долу на годините на майка ми. Отпърво си мислех, че това няма значение и всъщност е адски секси даже, но с времето разбирам, че носи своите усложнения. Първо, желанието й да е винаги 'отгоре'... Не в този смисъл... А винаги да е права, винаги тя да ми каже как стоят нещата, винаги аз да отстъпя и поема вината за непрекъснатите, чудовищни скандали... Скандали за всичко, от това как ме е погледнала до това как звучал гласът ми сутрин... Скандали, в които аз съм мнителната, а тя - знаещата. И понеже не умея добре да се защитя, когато се опитваме да се разберем, тя успява винаги да ме изкара виновната, хока ме като учениче, крещи ми понякога, наказва ме с мълчания и ужасни думи...
А защо са скандалите? В мен се заражда подозрението, че тя по някаква причина е развила истинска обсесия, изразяваща се в ужасна несигурност и собственическо чувство. Следи всяка моя стъпка във виртуала и си създава тайни профили в социалните мрежи, където сме и двете, за да ме обвинява после че например съм си чатела с още някой, освен с нея (този проблем е доведен до колосални размери). Прекарвам дни и седмици наред денонощно с нея, занемарявайки работата си (с радост, с любов го правя), но когато после ми се наложи да остана сама, за да работя денонощно като луда, за да не проваля колегите си, тя ме обвинява, че не й се обаждам, че се прикривам зад работата си, а всъщност не искам да я виждам, че съм звучала студена и не знам как си... Мога още много да разказвам в този дух. Въпросът е обаче, че не издържам - на постоянния контрол, на постоянните обвинения, които ме карат да се чувствам ужасно лош човек, на неспирните скандали, които ме разрушават психически... Зная, че се излях тук доста необективно, зная, че и аз не съм съвършена и в тангото са винаги двама, но чувствам, сериозно чувствам, че в нея има проблем и не знам как да го реша и какво да правя, за да спася връзката ни... която е истински важна за мен.
|
Не зная как да спася любовта ни.
