Права си със
Самотата тежи особено много когато си с някой, който твърди, че те обича, но по никакъв начин не го показва.

Права си но донякъде,до там докъдето ти го виждаш или възприемаш,не допускаш ли други варианти,при мен беше много трудно особенно като бях по малка. Това да се чувстваш самотен и ненужен на някой за мен беше едно лошо преживяване,после със времето осъзнах че "самотата"е изпитание на духа,на самоконтрол. Така е при мен,макар че понякога не успявам да се овладея. Не мисля че безразборното общуване и емоции ми дават някакво удоволствие-(това за мен),това ме обърква,подлудява. Знам че говориш за връзка между двама,ясно ми е че ти е трудно,искаш всичко да е наред,да е подредено като в библиотека. Не става.