Самотата е основно човешко състояние. Хората невинаги го усещат и признават, но в повечето критични моменти човек по същество е сам – не е въпрос на избор, а просто не би могло да бъде другояче. Иначе има моменти, които е прекрасно да бъдат споделени, както и моменти, в които мислиш, че си сам, а най-неочаквано някой ти подава ръка. Или пък моменти, в които за твоя изненада взривяваш нечия самота. И понякога отминаваш, без дори да си го разбрал. Съгласна съм със sevastra, че най-страшната самота е тази, при която има някой до теб. Някои хора живеят така цял живот – от страх или от нещо друго. Страшно е и когато не можеш да бъдеш с този, когото искаш. Но самотата може да и ти даде шанс да разбереш повече за себе си, да видиш нещата от друг ъгъл, да станеш по-силен и по-устойчив или по-зрял. Когато не е след най-страшното и необратимото, не е нещо, от което да бягаш на всяка цена, защото така може да я замениш с нещо още по-лошо. А когато си по-мъдър и по-наясно с желанията и нуждите си, можеш да направиш по-добър избор на партньор – без толкова компромиси и премълчавания, защото страхът няма да те измъчва толкова.

Разбирам те – емоционалната изневяра е много болезнена, защото тогава се чувстваш предаден отвътре, без защита и вяра. Тогава се опитай да направиш най-доброто за себе си, дори в началото да боли. Но по възможност се опитай да се излекуваш напълно, за да не си зависима пак после. Трудно е. Но усещането след това е невероятно.

Това, което търсиш, се намира много трудно – просто защото страхът в голяма степен формира поведението ни. Сигурните и стабилни хора са голяма рядкост, но все пак се срещат. Може би когато си готова, ще дойде и новото – и ти ще можеш да го приемеш. А може и то да ти помогне да се справиш докрай. Надявам се скоро отново да можеш да обърнеш глава към слънцето.