|
|
| Тема |
 Re: Да поговорим за самотата [re: SeaStar999] |
|
| Автор |
sunflower77 (непознат) |
|
| Публикувано | 17.06.09 17:31 |
|
|
|
Сърдечно благодаря за отговора SeaStar . Признавам си, че много ме зарадва факта, че някой реагира и успя да каже това, което хорат с многословия не успяват.
Няколко блиц отговора - не обичам да потъвам в самота, аз съм много жив и контактен човек, просто е въпрос на време да видигна глава ... няма нещо, което да не можеш да преживееш, както казват хората "с никоя любов живота на свършва". Всички сме различен тип емоционалност и реагираме на болкат апо различен начин. Име едно нещо, което се нарича емоционална изневяра, ако ме разбираш ... но и тя се преживява, в живота си човек на притежава нищо (освен преходни материални неща) и никого. Аз съм на мнение, че колкото и да ти е трудно след раздяла, трябва да погледнеш фактите трезво, аз стигам до извода, че обич е тогава, когато имаш сили да пуснеш човек на свобода, а не да го притискаш с драми и скандали, задушен от собствената си болка.
А по отношение на това какво очаквам след самотата ... виж тук се замислих. Но мога да ти отговоря на това от какво имам нужда - човек до себе си, приятел или любим, но истински ... имам предвид готов да гледа с мен в една посока и да не се страхува, а да е сигурен и уверен в себе си и желанията си ...
Но както казва една моя приятелка "имай търпение" - така ще откриеш много от отговорите, които сега не виждаш
И така ... с търпение стремглаво напред ... въпреки моментното състояние на хаос, болка и мъничко страдание.
| |
| |
| 
|
|
