Радвам се, че пишеш тук, sunflower77. Хубаво е, че някой все още упорства и пише, за да споделя и общува.

Няма защо да се извиняваш – тук би трябвало да е отворено за всякакви теми, които вълнуват пишещите. Макар че май не е – но ...

Мисля, че хората приемат самотата по различен начин. Зависи от това как си живял, какъв е характерът ти, вътрешната ти нагласа, алтернативите, способността ти за адаптация, силата на волята и какво ли още не. Зависи и след какво е самотата или кой вече не е до теб. Вероятно имаш предвид главно самотата след любовна връзка, а не друга или пълната самота. И може би начинът, по който е приключила, допринася към чувството ти в момента. Фактът, че си се привързала, или че твоите чувства са били по-силни и всичко е приключило в момент, когато не си била готова ти, сигурно засилва болката от това, че си сама. Поводът за раздяла може и да е тривиален, но това не го прави по-малко болезнено. Този период наистина може да ти даде възможност за самоанализ и равносметка. Ако не си човек, който обича да „си почива” от чувства, може да страдаш от известна емоционална празнота – не всички имат нужда от период за емоционално презареждане. Някои хора се лекуват сами с времето, други търсят лек в нови чувства и нов човек. Често дори един и същи човек реагира различно след различни преживявания в областта на чувствата. Никога не можеш да изчислиш нито собствените си реакции, нито фактора „друг човек”, който винаги може да те изненада – приятно или не. Не знам дали си от хората, които обичат да потъват в самотата си или търсят начин да я разчупят (защото понякога и тези опити носят болка) – можеш да се опреш на много неща, които понякога страдат когато човек е във вихъра на страстта – приятели, хобита, нови професионални или друг вид предизвикателства, нещо, което отдавна отлагаш и за което сега може да е настъпило времето, или просто приятно прекарване. Така звучи като съвет от женско списание и знам, че е много трудно да следваш такива съвети когато страдаш, но все пак е по-добре от нищо. Животът поднася какви ли не изненади и дано това, което следва за теб, да е хубаво. Но междувременно винаги можеш да му помагаш.

Какво би искала да дойде след самотата? Да не ти тежи вече или нов човек?