|
Хай, хай . Забелязвам, че тук преобладават теми, засягащи сериозни неща - разни непреодолими пречки, хубави/не толкова хубави моменти от ежедневието ни, любов, липса на такава.. Та, предполагам, че едва ли ви се чете нещо от сорта на "Кратко пресъздаване на това, как протече денят ми", но в момента, а и по принцип ми е малко скучно и реших да споделя една история, нещо преживяно от мен... днес.. История, включваща крайпътно заведение, симпатична сива котка, небрежен сервитьор и раздразнителна старичка дама, седяща в инвалиден стол... Let's start:
Много ми допадна денят днес - свеж, слънчев. Реших да направя една разходка с цел да поразгледам някое пейзажче (тук природата е необикновена), и да пийна по кафе с когото намеря... Та, както си се разхождам безцелно, забелязах едно крайпътно заведение, което не бях виждала до сега. Видя ми се приятно, реших да го посетя. Намерих си място навън, на някакъв импровизиран бар, който се състоеше от наредени лакирани камъни. Както си седях там, нещо привлече вниманието ми... Следната ситуация:
В заведението пристигна възрастна дама в инвалиден стол, придружавана от симпатично младо момиче. Сервитьорът отиде да вземе поръчката им. Помня, че възрастната жена си поръча кафе без кофеин и чешмяна вода. След около пет-десет минути поръчката им беше изпълнена... Но..!! Разсеян от горещината и от липсата на стимул за работа, бедният сервитьор занесе не чешмяна, а по дяволите, минерална вода! Когато тъкмо се връщаше в обратната посока, привидно безпомощната стара жена забеляза, че във водата й има нещо нередно. Както си седеше в инвалидния стол, стана на крака и отправи към сервитьора цветисто пожелание, включващо някои от членовете на семейството му. Но това не е всичко... Край издивялата старица разсеяно се разхождаше нищо не подозираща сива котка. Ядосаното бабче я забеляза, наведе се, хвана я... И... В следващия момент замахна, котката прелетя около три метра, издавайки звук, който би могъл да ужаси и сериен убиец и се озова прикрепена на гърба на изумения сервитьор. След което жената спокойно седна обратно в стола си ... Значи, разбила съм се от смях по пътя към къщи... Даже сега ми става супер забавно, като се сетя . Ще трябва по-често да посещавам това заведение .
|
Очарована...
