По - добре не се бъркай в чужди проблеми. Това, дали той ще приеме или не дъщеря си, с всичките й дадености, зависи от много фактори. Преди всичко, от неговата собствена култура и морал. Част от което е и това, колко е широка кутийката, през която гледаме на света.

Ориентацията е само един от елементите, които са част от тази даденост, която имаме пред себе си в лицето на един човек. И аз никога не съм можела да се начудя на това, как отношението на хората е в състояние коренно да се промени от този единствен фактор - който тях, лично, най - слабо ги касае, така или иначе.

Но, както не можеш да обясниш на далтониста, какво е червено, така и не можеш да накараш кон с капаци да осъзнае, че светът е малко по - широк от капаците, през които той гледа.

За твое успокоение - някои го "преживяват" с времето. И на всекиго за това му трябва различно време. Има и такива, които никога не го преживяват, естествено. Зависи и самата девойка колко е убедена в това, какво иска и какво търси. Лично аз си мисля, че на 17 един човек вече е нормално да му се върти в главата единствено, как да се махне от къщи, как да разчупи черупката и най - сетне да се излюпи от яйцето, в което са го "мътили" толкова години...Все едно от ориентацията.

Ако искаш все пак да помогнеш и си имаш приказката с твоя чичо, може би можеш да му "нашепнеш", че хомосексуалността не е болест, не е аномалия, малформация или престъпление.
Както и да му напомниш, че във всички цивилизовани държави по света (или поне все по - голяма част от тях) това става все по - обичайна даденост в обществото и вече никой не му обръща такова внимание. Както има пушачи и непушачи, вегетарианци и всеядни, така има и хетеросексуални и хомосексуални и не е краят на света, ако точно неговото дете е сред тях...нещо такова.
Ако вдене - вдене...кучетата си лаят, а керванът си върви.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Редактирано от Markizata на 21.04.09 22:42.