|
|
| Тема |
 А времето скъсва синджира си... |
|
| Автор |
So_HaPpY (фарс) |
|
| Публикувано | 07.04.09 20:45 |
|
|
|
Когато времето е ничие, започват много стихове. И не знаят кога денят се скита безстопанстван. А времето е ничие сега - на пролет, по смрачаване.
Времето умира април. Тихичко свършва, без драма скъсва синджира си. И е малко тъжно толкова много време да нахлузи прашните кецове и да си тръгне изведнъж, докато тътри крака със смешна походка.
Времето пали последна цигара и я пуши набързо, подпряно на ъгъла. След което свива нервно зад сградата и напук всичките ни надежди да се спъне за забавяне, бодро продължава по пътя си. И изобщо не се съобразява пустото време с нас. С нашата драма, молба и тресък за спиране. И то е толкова кратко, че на практика вече е свършило. Затова както казва един мъдър човек - въпросът не е да бъдеш или да не бъдеш, а как да бъдеш по-дълго. Което май е безсмислено - и най-дългото време си пази някъде кецовете...
Времето си тръгва април. Надвечер. Малко след като е било ничие.
Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането.Редактирано от So_HaPpY на 07.04.09 22:33.
| |
| |
| 
|
|
