„Некви-те селчуци” обаче са преобладаващото мнозинство и са избирателите на другите двама и всички останали „селчуци”, които от позицията на властта, на непокътнатия си ориенталски манталитет и на безскрупулното защитаване на собствените интереси решават как ще живееш (ти и много други), или по-точно как нямаш право да искаш да живееш.

Не е успокояващо, че това е гласът на „провинцията”. Големите градове в България (какъвто май вече има само един) отдавна са пълни с побратими на нискочелите интелектуални гиганти. А през последните десетилетия и „градските” от поколение на поколение се приближават към „традиционния здрав морал и ценности”, за които така разпалено говореха „народните представители”. Току-виж след някое и друго поколение и на „градски”, и на „селски” косата им почва от веждите.

Разбира се, „успокояваща” е мисълта, че в най-отдалечените краища на България до ямурлука и гегата на бащата / дядото и забрадката на майката / бабата е детският лаптоп, (цветово координиран с биологичния пол на детето) с помощта на който малките деца вече навлизат в тайните на вселената и социума, за да могат да достигнат един ден до висотата на духа и интелекта, демонстрирана така блестящо от парламентарните титани на мисълта.