|
Изнасилвани и убивани, защото са лесбийки
12.03.2009
Ани Кели
Полусъблеченото тяло на Юди Симлейн – бивша звезда на националния женски футболен отбор на Южна Африка – е открито в един поток в парк в Куа Тема – в покрайнините на Йоханесбург. Симлейн е станала жертва на групово изнасилване, на брутален побой, а смъртта й е настъпила в резултат на 25 удара с нож в областта на лицето, гръдния кош и краката. Освен че приживе е една от най-известните футболистки в Южна Африка, Симлейн е и активистка, защитаваща каузата за равноправие и една от първите жени в Куа Тема, които живеят открито като лесбийки.
Бруталното убийство е извършено през април 2008 г., а оттогава вълната от насилие срещу лесбийките в Южна Африка продължава да расте. Активисти по въпросите на човешките права отбелязват, че това насилие се характеризира от т.н. ”изправителни изнасилвания”, извършвани от групи мъже под прикритието на опити за лекуване на лесбийките от тяхната сексуална ориентация.
Доклад на международната неправителствена организация „ActionAid”, получил подкрепа от Южноафриканската комисия по въпросите на човешките права, заклеймява традицията на безнаказаност на подобни престъпления, които не са признати от държавата и не се наказват от правната система.
Докладът отправя призив към южноафриканската система на наказателно право да признае престъпленията, мотивирани от омраза, като отдели „изправителните изнасилвания” в отделна категория престъпления от омраза.
Жестокостта и бруталността, с които се характеризира убийството на Симлейн, потрисат Куа Тема, където спортистката е известана и обичана, тъй като донася спортна слава на градчето си.
Майка й - Мали Симлейн - споделя, че винаги се е безпокояла за безопасността на дъщеря си, но никога не е вярвала, че животът й ще бъде отнет по такъв начин.
„Страх ме е, че тези хора ще се върнат и ще убият и мен, защото не знам какво се е случило”, казва тя. „Защо са извършили такова ужасно нещо? Нещо у нея ли ги е накарало? Тя беше толкова добра, никога не влизаше в конфликт, но защо да я убият по този начин? Била е намушкана, по тялото й има 25 пробождания. По цялото тяло, дори по стъпалата.”
Журналисти от „Гардиън” разговаряха с лесбийки в областта на Йоханесбург и Кейптаун, които споделиха, че са набелязани за изнасилване и че заплахата от насилие се е превърнала в ужасяващ факт от ежедневието им.
„Всеки ден ми казват, че ще ме убият, че ще ме изнасилят и след като ме изнасилят, ще стана момиче”, казва Заке Совело от Совето, Йоханесбург. „Когато те изнасилят, по тялото ти остават множество следи. Но когато се опитаме да съобщим за тези престъпления, няма никакъв резултат, а момчетата, които са го извършили, се разхождат на свобода необезпокоявани.”
Според изследване, проведено миналата година от „Triangle” - водещата организация, защитаваща правата на хомосексуалните в Южна Африка – 86 % от цветнокожите лесбийки от провинция Западен Кейп живеят в страх от сексуално посегателство. Според данни на организацията тя се занимава с до 10 случая на „изправителни изнасилвания” всяка седмица.
„Наблюдаваме нарастване на броя на жените, които съобщават, че са били изнасилени и на които по време на изнасилването им е повтаряно, че фактът, че са лесбийки, е причината за упражненото насилие”, казва Ванеса Лудвиг – директор на „Triangle”.
Групите за поддръжка на жертвите на изнасилвания съобщават за все по-засилваща се агресивна и мачистка политическа атмосфера, която допринася за бездействието на полицията по отношение на нападенията срещу лесбийки и която е част от нарастващата политическа летаргия по отношение на високите нива на джендър-мотивираното насилие в Южна Африка.
„Когато си задаваме въпроса защо обект на насилие стават лесбийките, трябва да се запитаме и защо жените като цяло са изнасилвани и убивани в такива мащаби в Южна Африка”, казва Кери Шелвър от групата за защита на правата на жените „Powa” – неправителствена южноафриканска организация. „Трябва да погледнем все по-мачистки ориентираната култура, която потиска жените и ги разглежда единствено като сексуални същества. Затова и една лесбийка е най-непростимото предизвикателство срещу такъв тип мъжественост.”
В изявление на южноафриканската прокуратора се казва: „Въпреки че престъпленията, мотивирани от омраза, са широко разпространени, те не са проблем, който правителството на Южна Африка е определило като отделен приоритет.”
Отказът на полицията да вземе под внимание показания на очевидци и да продължи разследването на друго брутално двойно убийство - на лесбийската двойка Сизакеле Сигаса и Саломе Масоа през юли 2007 г. – доведе до създаването на кампанията 07-07-07 – коалиция от групи за защита на човешките права, които търсят правосъдие за жени, станали жертва на такова насилие.
Сигаса и Масоа са били измъчвани, групово изнасилени и застреляни близо до домовете си в Медоуланд, Совето през юли 2007 г. след като преди това са били обиждани пред един бар.
Активистите по въпросите на човешките права и равноправието се надяват, че общественото недоволство и възмущение от смъртта на Симлейн и предстоящият през юли съдебен процес срещу тримата мъже, обвинени в изнасилването и убийството й, ще помогнaт да се сложи край на ескалиращото насилие срещу лесбийките в цяла Южна Африка.
Въпреки регистрираните през последното десетилетие повече от 30 убийства на лесбийки, процесът срещу убийците на Симлейн доведе до първата присъда – през февруари 2009 г. мъж, признал се за виновен по обвинението в изнасилване и убийство, влезе в затвора.
При произнасянето на присъдата съдията заяви, че сексуалната ориентация на Симлейн не е била „от значение” за убийството й. Процесът срещу други трима мъже, които не се признават за виновни по обвиненията в изнасилване, кражба с взлом и убийство, започва през юли.
Жените в Совето и Куа Тема не са убедени, че случаят „Симлейн” ще допринесе за промяна към по-добро.
Фумла разказва за това как е получила „класически урок” от група мъже, които през 2003 г. са я отвлекли и изнасилили , когато се е прибирала от футболна тренировка. Тя споделя, че през последната година „на практика всяка” лесбийка в нейното населено място е била подложена на някаква форма на насилие и че за да се спре този процес, ще е необходимо нещо повече от един съдебен процес.
„Всеки ден се чувстваш така, сякаш ще избухне бомба с часовников механизъм”, казва тя. „Нямаш свобода на придвижване, а в живота ти винаги има ограничения. Като жени и лесбийки трябва да сме наясно с факта, че непрекъснато сме изложени на опасност.”
„Гардиън”
|
"Изнасилвани и убивани, защото са лесбийки"
