Аз не съм лезбойка, всъщност си падам малко лезбиец, но ще дам мнение.

Ако имаш подреден живот в щатите, кризата не те е стегнала съвсем, имаш работа и приятели - не знам как може и през ум да ти мине да се връщаш!!!

Тука е дивотия, хората са с изкючително ретроградно мислене и никога няма да те приемат напълно - въобще не се заблуждавай! Или ако в някаква степен те приемат, винаги ще ти натякват, че си ненормална, че трябва да си намериш мъж и пр. Да не говорим, че според българския мачо лесбийки не съществуват, а само недоклатени моми, на които им трябва един мощен балкански ... и ще се оправят.
Трябва да проумееш - обществото ни е столетие зад нова англия, NY, LA, Сан Франциско. Не отричам, че из юга дивотията е сходна с българската.

Това, че си изгубила любовта е демотивиращо и отчайващо, но минава с времето. Ако си в голям град, няма да е толкова невъзможно, даже е твърде вероятно да попаднеш на друга достойна за твоята обич девойка.

Щом вашите искат да те омъжват - помисли искаш ли да виждаш тези хора всеки ден? Да срещаш загрижения поглед на майка ти и укор в лицето на баща ти. Най-накрая може и да се предадеш и да се омъжиш както повечето лесбийки.

Струва ми се, много ще съжаляваш, ако напуснеш Америка и се върнеш в най-корумпираната и нецивилизована страна в Европа, където толерантността спрямо гей/лесбиън е около 10-15 % (ха, изненада, колкото са гей/лесб.)
Законодателството там се изменя, след 10-15 годинии там ще е като в Холандия и Испания (надявам се).
Тук няма да стане в близките 20-30 години, а и да стане, соцлелките и чичковците требе да измрат, гнусните неофашисчета от стадото на расате и миризливите атакисти - също! Което прави повече от 50 години.

Трябва доста да помислиш!

Съжалявам, че се натрапвам така в клуба със съвети, ама съм бил в щатите и знам каква е разликата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите